„Estamos más
guapas con la boca cerrada!”*
Бях
забравил колко добре пише Рута Сепетис. Колко брилянтно владее това да те
потопи в света на героите си и да те накара да се вълнуваш с тях. Да живееш с
тях. „Сол при солта“, дори след толкова години и толкова много прочетени книги,
все още ми е любима, а чрез „Фонтани на мълчанието“ си припомних защо.
Рута Сепетис умее да влияе, да трогва, да въздейства. Умее да извлича най-доброто от
историята и да го превръща в един роман, след който да имаш няколко дни „книжен
махмурлук“ и да не ти се чете нищо друго.
Във „Фонтани на мълчанието“ Рута Сепетис ни отвежда
в Мадрид през 1957 г. Под фашистката диктатура на Генералисимус Франко Испания
крие мрачна тайна. Туристи и чуждестранни бизнесмени пристигат на талази в
Испания с приветливото обещание за слънце и хубаво вино. Сред тях е
18-годишният Даниъл Матисън, син на петролен магнат, който пристига в Мадрид с
родителите си с надеждата да усети връзка с родината на майка си през обектива
на своя фотоапарат. Фотографията го сблъсква с Ана, чието семейство се бори с
променливата си съдба под дългата сянка на Гражданската война.
Снимките
на Даниъл поставят неудобни въпроси, а опасности надничат зад ъгъла. Той е
притиснат в ъгъла, поставен пред трудно решение, което трябва да вземе за да
защити хората, които обича. Животи и сърца се сблъскват, а слънчевият испански
град открива своята изненадващо мрачна сърцевина.
Това
е втората книга на Рута Сепетис, която се превежда на български и второ нейно
заглавие за мен. Аз съм впечатлен от тази жена. Това не е автор, който минава
отгоре-отгоре историческите факти и който ги използва само за основа на своето
действие. Тя навлиза в детайла, прави прочувания, работи по темата и това се
вижда ясно, когато четеш нейните романи. От историите й лъха достоверност.
Достоверност, която те кара да й повярваш като автор и разказвач.
Във
„Фонтани на мълчанието“ тя подробно разглежда годините на управлението на
Франко след гражданската война в Испания. Показва ни едно лице на тази
слънчева държава, което много малко от нас са виждали. А може би някой дори не
знае, че съществува. Показва как за републиканците в държавата по това време е
съществувало само глад, мизерия и гонения. Време, когато тези хора не са
имали никакви права освен да си мълчат,
да работят и да не се набиват на очи. Когато дори това да умрат, не могат да го
направят спокойно и трябва да плащат такси и за него.
В „Сол при солта“, знаем, че Рута Сепетис е хвърлила 7 години труд в разследвания и проучвания. Това се усеща и в тази книга - Рута Сепетис не просто излага исторически факти. Сред фикцията в
сюжета, тя публикува оригинални интервюта, изказвания, речи, които показват, че
това, което се случва на нашите герои, всъщност наистина се е случвало на
голяма част от испанците. Тези интервюта обаче придават тази искреност на
книгата, от която те побиват тръпки и още по-силно се привързваш както към
сюжета, така и към героите. Защото знаеш, че имената им може да се измислени,
но съдбите им определено не са.
В
тази книга, освен режима на Франко, Сепетис разглежда и живота на испанците в
бедните и богатите квартали в Мадрид, прави един страхотен паралел между САЩ и Испания,
и разсъждава по един различен начин до каква степен американците са повлияли на
съдбата на Испания, и специално на управлението на Франко. Отделя внимание и на
една забранена традиция в момента в Испания – бикоборството, като го разглежда
не като убиване на хора, на животни, а като една дейност, която те доближава до боговете. Едно действие, което те кара да покажеш в какво вярваш и за какво се
бориш. С уважение към животното и още по-голямо уважение към живота.
Голямата
тема в книгата обаче е сериозният проблем с бебетата по време на режима на Франко, а
именно – децата на републиканците са били крадени още при раждането им, като на
родителите им е казвано, че са починали и са ги давали за осиновяване срещу
огромни суми. След като Франко умира се разбира, че повече от 300 000 деца
са били продавани и съответно купени по време на режима и Испания до ден днешен
се бори за това тези деца да се запознаят с истинските си родители. Само че в типичния за нея стил , Рута Сепетис, показва още много проблеми, които се оформят около този голям, а именно: трябва ли да си мълчиш, ако знаеш какво се
случва? Ние ли решаваме кой е достоен да бъде родител и кой не? Религиозните
хора могат ли чрез вярата си да оправдават своите действия, каквито и да са те?
Бог ли решава какво да се случи с някое дете или хора, които си играят на Бог?
 |
| Рута Сепетис |
След
падането на режима на Франко обаче всички тези зверства сякаш нямат значение –
Испания иска да продължи на чисто, със закон се въвежда амнистия и освен политически затворници, които излизат от затвора, много виновни за случките по време на режима на Франко се разминават без всякакво наказание. Още повече хора решават за себе си или да забравят, или да мълчат за това
време. Всеки носи сам своята тайна, на всеки мълчанието крещи по различен
начин!
И
въпреки последната част, която доста ми заприлича на латиноамерикански сериал,
с ръка на сърцето мога да кажа, че това е една от най-хубавите книги, които съм
чел!
Тъй
като това ревю стана доста дълго, а и пак не съм сигурен дали успях да кажа
всичко за тази прекрасна книга, мога само да ви споделя, че според мен която и от
двете книги на Рута Сепетис да изберете, в никакъв случай няма да сгрешите!
И
„Сол при солта“, и „Фонтани на мълчанието“ са истории, които впечатляват с
подготовката на авторката, наистина интригуващата история и си личи уважението на Рута Сепетис към нас, нейните читатели, защото не ни поднася набързо сдъвкани
факти, а нещо стойностно, от което може да се научи много.
*„По-хубави сме, когато устите ни
са затворени!“
Прочетете
още:
CONVERSATION