Book Adventure Club: 1984

"Партията се стреми към власт изключително заради самата власт. Ние не се интересуваме от доброто на другите, ние сме заинтересовани единствено от властта, чистата власт."

Отдавна искам да прочета „1984“ на Джордж Оруел, но никога не стигах до нея. Дали времето ми е било малко, дали желанието, не знам. Знам обаче, че всички ми казваха, че тази книга е задължително четиво, че много ще ми хареса и че, ако има книги за „простите“ неща от живота, то тази е за „сложните“. Признавам си, че знаех единствено, че това е творба, която показва виждането на Оруел за бъдещето и е прототип за риалити шоуто “Big Brother”.

Сега съжалявам, че толкова късно се сблъсквам с този шедьовър, въпреки че се замислям, че ако го бях направил по-рано, не знам дали щях да го възприема по най-правилният начин.

Може би на повечето от вас няма какво да разказвам за „1984“ – това е класика, която поколения наред четат и възхаляват.

Накратко: в романа главен герой е Уинстън Смит, който работи в Министерството на истината в Лондон, град от държавата Океания. Неговото служебно задължение е да пренаписва новини от стари вестници, за да станат в "съответствие с представяните от установената власт исторически факти, защото: "Който владее миналото, той владее и бъдещето. Който владее настоящето, владее миналото". Смит е част от свят, който вътрешно той презира и не харесва. Той е част от свят, където ГОЛЕМИЯТ БРАТ ТЕ НАБЛЮДАВА чрез видеоекрани и всички граждани са под постоянен надзор. Има и Полиция на мисълта, която следи за всяко отклонение от официалната идеология, чиито основни постулати са:

ВОЙНАТА Е МИР

СВОБОДАТА Е РОБСТВО

НЕВЕЖЕСТВОТО Е СИЛА

Както самият Оруел казва: "1984" не трябва да се разглежда като изобличение на социализма. Тя изобразява перверзията, до която води централизираната икономика, перверзия, реализирана успешно при комунизма и фашизма."

В книгата може да намерите всичко. Дори любов. Такава, която въпреки този връждебен свят по някакъв начин оцелява. За кратко. Но пък после се превръща в друга – тази, в която обичаш Големия брат. Само че тази любов не е желана. Или пък е?

Искаше ми се да напиша ревю, в което да намеря нещо отрицателно в романа. Да покажа една различна гледна точка от масовата такава и дори тръгнах с една негативна нагласа, тъй като рядко се връщам към класиката, защото много често нещата не са ми актуални и тематиката ми е остаряла. Проблемите от които се впечатляват героите са ми смешни и в повечето случаи аз и класиката просто не вървим в една посока. В романа на Оруел обаче точно това ме спечели – ПЛАШЕЩАТА АКТУАЛНОСТ.

Джордж Оруел пише „1984“, провокиран от разделянето на света на „Зони на влияние“, определени на Техеранската конференция. Пише романа в продължение на три години на шотландския остров Жура, тежко болен от туберкулоза. На 4 декември 1948 г. той изпраща финалния ръкопис и на 8 юни 1949 г. романът е публикуван. Това е точно преди 68 години - един цял живот. А тази книга е също толкова актуална и днес, колкото и през 1949г. Друг интересен факт е, че почти всички предсказани от Оруел неща в книгата се сбъдват.

Авторът измисля и език наречен Новговор, чиято цел е да осмива лицемерието и укриването от страна на държавата.

Много от понятията в „1984“ година влизат в разговорния език, като „Big Brother“, „двоемислие“, „мисловна престъпност“, а термините "Официална измама", "Тайно наблюдение", "Манипулиране на обществото" се използват от тоталитарните или авторитарни режими.

Партията описана в романа има различни министерства:

Министерството на любовта ръководи изтезанията и промиването на мозъци,

Министерството на изобилието наблюдава недостига и купонната система,

Министерството на мира ръководи войната и жестокостта,

а Министерството на истината ръководи пропагандата и историческия ревизионизъм.

Джордж Оруел е вярвал, че с публикуването на „1984“ ще предотврати появата на подобни държави, но това е едно от малките неща, които всъщност не е познал.

Много ми хареса как е разделена книгата.

В първата част Оруел ни въвежда в своя свят, със своите правила и особености. С подробности описва с какво се сблъскват всички жители на Океания и кой каква задача има. Как никой не може да вярва на другите, включително и на семейството си, защото не се знае кой е агент на Полицията на мисълта. Както се случва в края на книгата, където дете предава баща си, защото е викал „Долу Големият брат“ на сън. (Да ви звучи познато?)

Във втората част по-подробно се запознаваме с Джулия, с която пък идва непокорството, светлината в края на тунела, вярата, че не всички са зомбирани и все още има надежда за обществото да се вдигне на протест срещу това, което му се случва. С нея идва и любовта. Ах, каква любов.

И завършваме с третата част, където всичко се сгромолясва. Където виждаме как партията постъпва с хората, които си позволяват да имат различна мисъл. Тези, които искат да са различни от масовката. Тези, които се бунтуват. В тази част се казват и много истини, които са актуални и днес – как политиците не искат да сме образовани, как не искат да сме различни един от друг – а напротив, да сме еднакви, за да нямаме самочувствие и сила за бунт. Как не ги интересуват нашите действия – ние сме незначителни за тях. Интересуват ги нашите мисли и как да ги ограничат до минимум.

Как искат да ни пречупят, за да станем част от тях, защото не искат да създават мъченици. Не! Те предпочитам да убият някой от своите, та неговата смърт да е незабележима и да не се превръща никой в герой.

„1984“ е тежка книга. Книга, която определено трябва да се чете с разбиране, за да може да я осмислиш по правилния начин. Книга, която не ти казва нищо ново, а по-скоро назовава големи истини, които ние всички осъзнаваме, но понякога е нужно някой друг да ни ги напомни. Или както се казва в самия роман: "Най-хубавите книги са тези, които ти казват това, което ти вече знаеш.“

Book Adventure Club

featured Slider

Back to the Classics: Мрачната „1984“

За мен

Търсене

Харесайтe във Facebook

по издателство