„Изкуството да създаваме спомени“ – книга за щастливите моменти в живота
„Животът ни не се състои от дните,
които преминават безинтересно, а от тези които ще запомним завинаги.“
В
новата си книга „Изкуството да създаваме спомени“ Майк Викинг – „най-щастливият
човек на света“ и основател на Института за изследване на щастието, разказва за
щастливите спомени и как да ги съхраним.
През
2018 г. Институтът за изследване на щастието провежда глобално изследване на тема
„Проучване на щастливите спомени“, в което взимат участие хора от цял свят.
Целта на проучването била да разбере какво прави хората щастливи и как те са
съхранили спомените си.
„Това означава, че щастието в
дългосрочен план може да зависи от способността ни да пресъздаваме историята на
собствения си живот в положителна светлина.“
„Изкуството
да създаваме спомени“ е книга, която има за цел да ни покаже, че красивите и
значими моменти в живота винаги са с нас. В книгата Викинг разказва историите
на различни хора и дава примери от своя собствен живот. Показва ни нагледно и
просто, че всеки може да съхрани спомените си и че дори да не са били щастливи,
те са си наши и са останали в паметта ни. Винаги има място за нови, но не
трябва да забравяме и старите и е хубаво да се връщаме към тях, колкото можем
по-често.
„Удовлетворението от живота и
щастието ни зависят отчасти от това дали имаме (или дали си създаваме)
позитивна нагласа към живота. Дали, когато погледнем назад, виждаме трудни
моменти и падения, или забелязваме мигове на радост и щастие.“
В
„Изкуството да създаваме спомени“ има различни проучвания, таблици и схеми,
чиято цел е да онагледят думите на Викинг, а красивите снимки носят усещане за
комфорт и спокойствие. Майк Викинг си служи много добре с думите и е така
приятно да се чете книгата, а чрез наглед простите примери изразява важните
неща и показва как да успеем да съхраним спомените си. Историите, използвани от
автора, са човешки и докосват сърцето, защото са се случили на реални
хора, допринасяйки още повече за
усещането, което носи написаното.
„ ... защото спомените ни са крайъгълни камъни на самоличността ни. Те ни помагат да се самоосъзнаем и да запазим
същността си през годините. Те са нашата супер сила, която ни позволява да
пътуваме във времето и ни освобождава от ограниченията на настоящия момент.
Спомените ни оформят като личности и предопределят начините, по които
реагираме. Те влияят на настроението ни и формират мечтите ни за бъдещето.“
Докато
човек чете книгата, си представя хората и моментите и си дава сметка, че
подобни неща са се случвали и на него, просто под друга форма (щастливи или
тъжни спомени) и усеща вдъхновение, за да съхрани и своите спомени и моменти.
„Дали се вторачваме в провалите и
грешките си, или са опитваме да открием положителното в трудните моменти? Как
възприемаме себе си, зависи от това върху какви аспекти от преживяванията си
се фокусираме, когато разказваме историята на живота си, историята за това как
сме станали такива, каквито сме.“
 |
| Майк Викинг |
„Изкуството
да създаваме спомени“ е книга, след която човек усеща, че всеки спомен носи
нещо в себе си и ни е хубаво да си спомним минало събитие или момент, да се
пренесем пак на мястото от спомена, да бъдем пак със същите хора и да усетим
отново тръпката. Да попътуваме назад във времето!
„Всички ние сме пътешественици във
времето, изследваме миналото и мечтаем за по-щастливо бъдеще.”
Автор: Темелина Трайкова
Снимка: Любен Спасов
*********
Теми
е направила едно наистина добро ревю на „Изкуството да създаваме спомени“, но
аз искам да вметна нещо много кратко.
В
книгата си Майк Викинг ни дава много полезни съвети за това как да организираме
спомените си и ни подсказва как по-лесно може да запомним някой щастлив момент
за нас. Предлага ни различни техники - да правим нови неща всеки ден, да посещаваме
различни места, да пробваме различни храни и миризми, за да запомняме момента и
да го свързваме с тях. Дори да правим неща, от които се страхуваме, защото те
ще ни донесат нови усещания.
Аз
обаче ще запомня книгата на Майк Викинг с един определен момент от нея и за мен
това ще бъде споемнът, с който винаги ще свързвам тази книга.
В
частта, когато Майк ни казва, че всеки спомен има нужда от свой саундтрак, той
подробно излага тезата си, че хората създават своите плейлисти спрямо времето
на излзиането на дадена песен и често любимите
ни песни са от по-младите ни периоди, защото ни напомнят за нещо хубаво от младостта ни,
щастлив момент от определената година. В тази глава обаче той дава един пример
за това, че всяко правило си има изключение и ни моли да потърсим в Гугъл какво
е общото между Тейлър Суифт и нейната песен „Shake it оff”, и един най-обикновен 40-годишен полицай.
Аз
го направих и вече няма с какво друго да свързвам тази книга. Когато и да я
видя, ще се сещам за този симпатичен полицай, неговият „poker face”, когато
среща други водачи и движенията му под ритъма на песента, когато никой не го гледа.
Това е пример как един 40-годишен мъж излиза от правилото и за това как аз, без
да искам, направих свой саундтрак за спомена, в който чета тази книга.
А
сега клипчето го споделям и с вас. Весели празници!
