Book Adventure Club

 „Голямото чудо е толкова абсурдно, че възприемаш само малките чудеса.“

Обичам книги, които ми вървят леко, не ме натоварват и независимо какво ми разказват ме карат да не мога да отлепя поглед от страниците им. „Играчка-плачка“ от Кевин Уилсън е точно такава - изключително приятна история, която се чете буквално на един дъх. Изобщо не усещах как преминавам през страниците ѝ независимо какво се случваше на нашите герои. А повярвайте ми, в тази книга, почти на всяка страница се случваше по нещо ново.

Кевин Уилсън ни запознава с Лилиан и Медисън. Две момичета, с два напълно противоположни живота, които се запознават в елитно училище и много бързо си стават най-добри приятелки. Поради някои не много коректни стечения на обстоятелства за Лилиан училището приключва бързо, но въпреки това с Медисън продължават да поддържат контакт, но само чрез писма. Когато след години телефонът на Лилиан звъни, последният човек, от когото очаква обаждане, е Мадисън, а тя се обажда с молба за помощ - и сякаш по чудо е забравила предателството, което е сложило край на приятелството им и е върнало Лилиан в ада на посредствеността.

Двете заварени деца на Мадисън са на път да се нанесат в прекрасната ѝ къща, при прекрасното ѝ семейство и да развалят прекрасния им начин на живот. Защото десетгодишните близнаци не са просто досадни напомняния за предишния живот на съпруга ѝ, а избухлива малка тайна, която може да взриви политическата му кариера. Само Лилиан може да предотврати това, ако се съгласи да им бъде гувернантка за през лятото.

Отказала се от мечтите и амбициите си, разочарована от живота и затънала в самоунищожителни навици, Лилиан решава, че няма какво да губи... и че тази работа може да се окаже трамплин към живота, който винаги е искала. Очаква я обаче сблъсък с неочаквани чувства, премълчани тайни, политически интриги и собственото ѝ разбито сърце.

Книгата ми хареса най-вече заради Лилиан -  страхотен образ, в който Кевин Уилсън е събрал целият цинизъм, заядливост, остроумие, ирония и на моменти черногледство. И въпреки това го е направил толкова премерено, че не мисля, че има има човек, който да прочете книга и да не хареса Лилиан. Тя влезе в едно семейство, в което всичко е сбъркано и въпреки че и тя определено не е в градата „нормално“ за обществото, успява по нейния си чудат начин да вкара ред в хауса.

За мен тя не само прави книгата толкова интересна и непредвидима, но и направи най-голямата метаморфоза и градация в нея от гледна точка на героите. За мен тя промени из основи живота си, вгледа се в своите грешки от миналото, започна да открива емоции, които мислеше, че е забравила и не спря да се самоанализира, което по принцип за мен е много важно за всеки един човек. Ако в началото на книгата я харесах, то към финала вече я обичах.

Горящите близнаци също са ми любими. Децата не крият мнението си, защитават се точно както само брат и сестра може да го правят и имат само едно желание – да се почувстват част от семейство, от обществото. Да не са постоянните аутсайдери, които никой не иска и всеки предпочита да „ритне“ в ъгъла. Тяхното избухливо заболяване е една страхотна метафора за това, че децата са крехки, всяко действие и дума им влияе и ние възрастните не трябва да позволяваме да изгарят отвътре затънали в черни мисли, които ги нараняват.

Кевин Уилсън

Освен страхотните герои, много ми допадна и посланието на историята, а именно за това как родителите се държат с децата си. Квеин Уилсън ни показва колко е важно да се държим добре с тях и как понякога някои родители толкова се вглъбяват в желанието за успех и кариера, че са готови да минават през трупове, за да постигнат целта си. Дори през тези на собствените си деца, когато им пречат.

Честно казано не съм най-големият фен на българското заглавие. Оригиналното „Nothing to see here“ определено е доста по-подходящо и показващо за какво иде реч в книгата.

Много се чудех дали дам 3 или 4 звезди на романа в Goodreads, но чисто като стил на писане и развитие на сюжета не ми беше чак толкова впечатляваща. И въпреки че дадох 3, определено книгата ми допадна.

Автор: Любен Спасов