Кърваво моминско парти „В тъмната гора“
„В тъмната, тъмна гора имаше тъмна, тъмна къща;
А в тъмната, тъмна къща имаше тъмна, тъмна стая;
А в тъмната, тъмна стая имаше тъмен, тъмен шкаф;
А в тъмния, тъмен шкаф имаше … скелет.“
За мен тя пише увлекателно, изгражда съспенс, умее да задържи любопитството на читателя до последно и го „дразни“ по един много приятен начин до самия финал на книгата. Пуска му малко информация, след това се отдръпва и го оставя сам да се досети какво ще стане. След това отново го залъгва и тъкмо си мислиш, че ще получиш развръзката на историята и тя отново дава назад. Получава се една игра на котка и мишка, която обаче е много приятна.
За съжаление в България като че ли този автор не можа да се наложи и аз наистина се чудя защо. Чел съм коментари, че за някои хора тя идва прекалено описателна, което не е далеч от истината, но за мен Уеър го прави толкова увлекателно, че аз й се оставям да ме води из историята както пожелае.
„В тъмната гора“ е първата книга на Рут Уеър преведена на български, но за мен е последната, която ми остана непрочетена. „Жената в каюта 10“ и „Игра на лъжи“ ми харесаха и определено ги нареждам сред любимите ми заглавия в жанра, но смело мога да кажа, че „В тъмната гора“ ми е любимата от трите.
В тази книга Уеър ни запознава с Нора – писателка, която живее в малък апартамент в Лондон и от 10 години носи със себе си една огромна болка (и тайна), за която предпочита да не говори. Нора не е виждала най-добрата си приятелка от училище – Клеър от тогава и затова много се учудва, когато получава покана за моминското ѝ парти. Тя се съгласява да отиде с надеждата, че така ще получи шанс да се помири с миналото си и хората, които са част от него.
Когато обаче пристига пред модернистична стъклена къща насред гората в Северна Англия, Нора вече се съмнява, че е взела правилното решение. Предстои ѝ да прекара уикенда не само на странно място, но и в доста скучна компания: малкото пристигнали приятели на Клеър не се познават и трудно намират общи теми за разговор. С падането на нощта обстановката в стъклената къща става зловеща и напрегната. Купонът определено не потръгва, а за жалост няма и да завърши изобщо добре.
Може би заради заглавието, но преди да започна четенето на романа си представях сюжет, в който група момичета, събрали се в къща в гората, ще бъдат нападнати от човек с брадва и само една от тях ще оцелее. Книгата на Рут Уеър се оказа много повече от това.
Оказа се, че убиецът в къщата е злодей на едно друго ниво – обмислено примамва всички свои (евентуални) жертви в правилния момент на правилното място и всяко негово действие е обмислено до последния детайл. Тук нямаме жажда за кръв, за безразборно убиване или изкривено забавление. Тук имаме лош човек, който с годините е трупал опит в това да съсипва живота на другите и знае как да го прави с лекота.
Атмосферата в цялата книга е тягостна, леко неловка, защото точно това е целта на Рут Уеър. Да усетим, че нещо не е както трябва, да видим през нагледно спокойната обстановка, че се задава огромна буря. Авторката, типично в стила на класиците в жанра, ни дава леки сигнали какво предстои, но не се разкрива докрай. Само натрупва напрежение, което рано или късно е ясно, че ще ескалира. Дори още в началото на книгата, точно по Чехов, виждаме една пушка, която беше ясно, че в даден момент ще гръмне.
 |
| Рут Уеър |
Персонажите в книгата са перфектни. Имаме си принцесата на бала, нахаканата лекарка, новата майка, момичето, което иска да е идеалната приятелка на популярната принцеса, жената с тъжното минало. Рут Уеър се е погрижила всяка една подробност около героите й да е изпипана и да има значение за сюжета.
Това, което най-много ми хареса в книгата обаче е, че се оказа, че да се случи всичко това, има една по-дълбока причина, смислена причина, която е виновна за разбиването на една любов и след това загубата на няколко живота.
За финал мога да кажа, че книгите на Рут Уеър за мен носят малко от класическите криминални романи, примесени с една тънка психология, която винаги търси причината за поведението на даден човек. Ако някой все още не се е докоснал до нейното творчество, препоръчвам да го направи.
Автор: Любен Спасов
Прочетете още:
Жената в каюта 10, за която никой не знае
Спира ли някога играта на лъжи?
