„Елегантността на таралежа“ – удоволствие по френски
„Ай, ай, ай, казах си аз, нима това означава, че трябва да живеем по този начин. Да балансираме винаги между красотата и смъртта, между движението и неговото изчезване.
Може би това е да си жив: да улавяш мигове, които умират.“
И добре, че го направих!
След трудното начало изведнъж "Елегантността на таралежа" се превръща в едно огромно удоволствие, от което трудно се отделях и ме хвърли в страхотни размисли. За философията на живота, за това какво приключение е да го живеем, за литературата, за хората като цяло.
Единият разказвач в историята е Рьоне, която е на 54 години, а от 27 години е портиерка в къщата на ул. Грьонел 7. Една от главните цели на съществуването й е да крие от всички, че чете книги и слуша класическа музика, че обича философията или с други думи, че не е типичната портиерка.
В един момент тя ме караше да се замисля над много неща със своите разсъждения над класически творби в литературата, киното и рисуването, в друг обаче ми изглеждаше като надменна личност, която се е отделила от всички, гледа ги отвисоко и не иска да се смесва с тях. В нея, като персонаж, видях вплетени много противоречия, които излизаха наяве в различни части от тази история. А нейната лична такава, постоянно се допълваше и постепенно видяхме истинското й Аз.
От другата страна в романа е Палома. Тя е на 12 и още в началото на книгата ни заявява, че иска да се самоубие. И през цялото време ни дава доводи, които трудно могат да се оборят. Палома е моят любим персонаж от книгата. С нея съм се смял от сърце. Хаплива, винаги точна и прекалено умна за възрастта си. Тя е свежият поглед в книгата, прозорлива, "нахакана", но и носи в себе си една тъга, която успя да ми я предаде без проблеми.
Като цяло мога да кажа, че "Елегантността на таралежа" е забавна и много красиво написана книга с прост сюжет. Тя е от тези истории, в които имаш чувството, че нищо не се случва, а всъщност стават толкова много неща. Изпълнена с много откровения, философски разсъждения и истини за живота.
 |
| Мюриел Барбери |
И накрая идва смъртта. Една красива смърт, смислена смърт. Смърт, която спасява живот. Смърт, която освобождава.
Не мога да кажа, че съм супер впечатлен от книгата, не мога да я сложа и в графа "любими". Но определено не ме остави безразличен. И отново казвам - дайте й шанс, защото след двайсетина страници ще ви плени! Сигурен съм!
Автор: Любен Спасов
