„Думите трябва да идват от най-дълбокото на душата - грозни, сурови, кървави и малко ужасяващи, но напълно оголени.“

„Верити“ беше един от най-чаканите филми за годината за мен. Обожавам Ан Хатауей и нямаше абсолютно никакъв шанс да пропусна тази екранизация. Само че, както често се случва, филмът успя да ме подтикне първо да посегна към книгата.

И така, преди да видя историята на големия екран, се потопих в света на Колийн Хувър, запознах се с героите и преминах през всички обрати, които романът ми беше подготвил. А след като затворих последната страница, вече нямах никакво търпение да видя тези герои оживели на екрана.

Но оправда ли филмът очакванията ми? Хареса ли ми това, което видях, и успя ли да пресъздаде историята така, както си я представях? Четете в текста!

Анотация:

Лоуен Ашли е неизвестна писателка, която се намира на ръба на финансова криза, когато получава предложението на живота си. Джереми Крофорд, съпруг на писателката на бестселъри Верити Крофорд, наема Лоуен да напише оставащите книги от популярната и невероятно успешна поредица, която изпадналата му в кома съпруга не е успяла да завърши.

Лоуен пристига в дома на Крофорд, за да прегледа бележките, които Верити е правила през годините, надявайки се да намери достатъчно материал, за да започне работа. Това, което младата писателка не е очаквала да открие сред хаоса от книжа в кабинета на Верити, е незавършената ѝ автобиография, включително и спомените за онова, което наистина се е случило, когато дъщерите им са умрели.

Лоуен решава да запази ръкописа в тайна, знаейки, че съдържанието му би могло да съкруши потъналия в скръб баща. Но докато чувствата ѝ към Джереми започват да се засилват, тя осъзнава всички начини, по които би могла да се облагодетелства, ако той прочете ужасяващите думи на жена си. Все пак, независимо колко отдаден е Джереми на своята съпруга, една толкова отблъскваща истина би направила невъзможно да продължи да обича Верити…

Мнението ми за книгата

„Верити“ е интересен психологически трилър, който изгражда напрежението чрез шокиращите мисли на една майка. Играе си с моралните ценности на читателя и го предизвиква по един особено директен и провокативен начин.

Историята на моменти е брутална и се питаш дали наистина може да съществува толкова безскрупулен човек, или всичко е просто фикция, която е преувеличена. Хубавото е, че получаваме отговор на този въпрос.

Покрай целенасочения шок от мислите на Верити се повдигат и някои сериозни теми. Коя любов е по-силна - тази към децата или към човека до теб? Изобщо трябва ли двете да бъдат сравнявани? Когато в живота на една двойка се появят деца, нормално ли е страстта и желанието за изпепеляваща любов да намалеят? Ако някой продължи да обича партньора си повече, отколкото децата си, това прави ли го лош човек? И вечната тема - ако имаш повече от едно дете, обичаш ли всички еднакво, или ги делиш?

Дори тези теми на моменти ми дойдоха доста преекспонирани в текста, но авторката успяваше да ме кара да мисля за тях във всеки един момент.

Колийн Хувър

Не знам какво точно очаквах от книгата. Нямах никаква идея как ще завърши  - отчитам това като плюс, защото наистина се чудех какъв може да бъде финалът. Досетих се, че ще има обрат и че всичко, което сме си мислили, че се е случило до този момент, няма да се окаже съвсем вярно. Въпреки това развръзката успя да ме изненада.

Честно казано, героите ме дразнеха. Най-интересна ми беше самата Верити и така си остана до финала. Сега разбирам защо във филмовата версия на книгата Лоуен е поверена на Дакота Джонсън - много дразнещ персонаж, без адекватни реакции, мудна и излишно драматична.

Като цяло различна книга, която прочетох с интерес. Още със затварянето на последната страница бях сигурен, че ще изгледам и филма, защото ми беше интересно да видя Ан Хатауей в ролята на Верити.

Мнението ми за филма

И Ан Хатауей не ме разочарова. За разлика от самия филм. Тя и Дакота Джонсън са двете най-хубави неща в него, но по съвсем различни причини.

Наистина много се вълнувах за филмовата адаптация на тази книга. Четях всякакви коментари и не знаех на кого да вярвам. Повечето хора, които са чели книгата, излизаха разочаровани от залата. Други пък бяха супер впечатлени и потресени от историята. Много ми се искаше да не съм от онези зрители, които казват: „Ама в книгата не е такааааа!“.

Ами… от тези ще съм.

Ан Хатауей в ролята на Верити

И не че имам проблем да има разлики между двете медии. Напротив! Имаше някои леко пипнати неща във филма, които ми допаднаха. Но повечето промени бяха меко казано безумни. На екрана нещата, които бяха различни от книгата, стояха странно и неестествено, а заради това се губеше логиката в действията на героите. Губеше се и контекстът защо се стига от точка А до точка Б. Получаваха се искрено смешни ситуации, от които ти става неудобно.

Във филма са пропуснати детайли, които са важни за самата история и я правят пълна и логична. И нито щяха да запълнят излишно екранно време, нито са важни само на страниците на книгата. Самият филм беше и с леко по-различен фокус от романа, което мен лично ме подразни.

Дакота Джонсън в ролята на Лоуен

Като цяло ритъмът на книгата, който те поглъща, кара те да мислиш за големите теми на историята и те шокира до момент, в който не можеш да продължиш да четеш, във филма беше изчезнал. Имаше сцени, в които ми беше искрено скучно.

Ан Хатауей е прекрасна Верити във всеки един аспект. Дакота Джонсън е чудесна Лоуен - също толкова безизразна, мудна, дразнеща, излишно драматична, нелогична и неестествена. Във филма даже това беше подсилено.

Като цяло тук категорично препоръчвам прочитането на романа пред гледането на филма. Аз се радвам, че го гледах в ден на намаление и билетите струваха 5€.

Автор: Любен Спасов