„Нямаше никакъв смисъл, но вината не е длъжна да има. Тя просто съществува - тежи върху теб и те задушава, докато накрая не можеш да си поемеш въздух.“

Из „Каталог на студените досиета“

Симон Сейнт Джеймс е поредната авторка в „Лятно почистване“, за която от първата книга усещах, че ще бъде много „моя“, но по някаква причина все я отлагах с времето. Нещо в книгите ѝ постоянно ме привличаше, но все ги оставях за „някой друг момент“.

Отлагането ми стигна дотам, че от Benitorial пуснаха на български цели три книги на авторката, а аз още не бях прочел нито една. Факт, който днес вече спокойно мога да определя като голяма грешка.

Когато започнах да подготвям „Лятно почистване“, Симон Сейнт Джеймс веднага попадна в списъка ми за четене. Първо, защото на български официално излезе и третата ѝ книга - „Каталог на студените досиета“, а и защото Калоян от @k.a_bookshelf толкова много ми похвали авторката, че просто нямаше как да не я приоритизирам. На неговото мнение относно трилъри много се доверявам и определено има защо. 

Така че запретнах ръкави и се потопих в леко паранормалния, но изключително пристрастяващ свят на Симон Сейнт Джеймс. И най-после разбрах защо толкова много я препоръчват около мен.

„Момичетата от пансиона“

Анотация:

Върмонт, 1950 г.

Съществува място за нежеланите момичета – за размирниците, за незаконородените, за непокорните умници. Това място се нарича „Айдълуайлд Хол“. И в цялото градче се носят слухове, че пансионът е обитаван от духове. „Айдълуайлд Хол“ обаче събира четири момичета, които стават много повече от съквартирантки. Прошепнатите помежду им страхове ги обвързват в истинско, дълбоко приятелство… докато една от тях не изчезва мистериозно.

Върмонт, 2014 г.

Колкото и да се опитва, журналистката Фиона Шеридън не може да спре да се връща към събитията около смъртта на по-голямата ѝ сестра. Преди двайсет години тялото ѝ е намерено на обраслото игрище близо до порутената сграда на „Айдълуайлд Хол“. И макар приятелят на сестра ѝ да излежава присъда за убийството ѝ, Фиона не може да се отърси от подозрението, че в целия случай има нещо съмнително.

След като разбира, че „Айдълуайлд Хол“ ще бъде реставриран от нов собственик, журналистката решава да напише материал по темата. Но шокиращо откритие по време на реставрацията ще свърже загубата на сестра ѝ с тайни, които е трябвало да останат заровени в миналото… и с глас, който няма да позволи да бъде заглушен.

Категорични 5 звезди! „Момичетата от пансиона“ изключително много ми хареса и за мен това е перфектният трилър във всяко едно отношение. Мистерия, напрежение, заплетена загадка и една класическа криминална нишка, която постепенно се разплита по възможно най-логичния начин и ми достави огромно удоволствие. Още от началото книгата успя да ме приласкае и до последната страница нямах търпение да разбера какво всъщност се е случило.

Много ми хареса и леко паранормалният елемент, който според мен беше точно толкова, колкото трябва. Той не превзе историята, не я превърна в хорър и изобщо не ме натовари. Напротив - допълваше основната криминална нишка и добавяше няколко допълнителни пласта, за които иначе трудно бихме намерили обяснение. Хареса ми и че историята около него получи своя напълно логичен завършек и не остана просто като някаква недоизяснена мистерия, поставена самоцелно в сюжета. 

Писането на Симон Сейнт Джеймс също много ми допадна. Книгата се чете леко, авторката те води през историята с много добро темпо и през цялото време имаше перфектна динамика. Нямаше моменти, в които да се чудя защо чета това или кога най-накрая ще се случи нещо. Напротив - постоянно ми се искаше да прелиствам още и още страници, за да разбера какво ще последва.

Героите също са изключително добре изградени. Успях да се свържа със съдбите на тези момичета и истински ме вълнуваше какво се е случило с тях - дали са успели да се измъкнат от пансиона, дали са получили шанс за по-добър живот и дали са успели да избягат от бъдещето, което други са им отреждали само защото са били смятани за „нежелани“.

Теми като корумпираната полиция, вечната шуробаджанащина на всякакви нива и онова усещане, че богатите и влиятелните могат да си играят с живота на останалите, също са застъпени много добре в книгата. Като цяло „Момичетата от пансиона“ поставя много важни теми, които се развиват естествено в хода на историята, а авторката задава въпроси, върху които е хубаво да се замислим и днес.

Най-силно обаче ме впечатли историческата нишка, свързана с лагера „Равенсбрюк“. Хареса ми как авторката е вплела реални събития в криминалната история и постепенно разкрива какво се е случвало там. Невинни жени и деца са били убивани, а още по-страшното е, че сред хората, отговорни за тези зверства, има и жени, които не са проявявали никаква милост. Този пласт издигна романа на съвсем друго ниво за мен. Изведнъж това вече не беше просто поредният трилър с убийства и духове, а разказ, който насочва прожектора към част от световната история, за която сякаш не се говори толкова често, колкото за места като „Аушвиц“ например. И именно това направи книгата още по-въздействаща за мен.

Препоръчвам „Момичетата от пансиона“ с две ръце! За мен това беше точно от онзи тип трилъри, които обичам - заплетени, напрегнати, с интересна мистерия, добри герои и достатъчно неочаквани пластове, които да направят историята много повече от обикновено криминално четиво. Определено нямам търпение да се потопя и в останалите книги на Симон Сейнт Джеймс.

Мотел „Залез“

Анотация:

Фел, Ню Йорк, 1982 г.

Вив Дилейни само минава през Фел на път за Ню Йорк, където иска да започне начисто. Бърза спирка, нищо повече. За да припечели нужните пари, младата жена започва работа като рецепционистка нощна смяна в мотел „Залез“. Но още от първата вечер усеща, че мястото крие страховити тайни. Вив започва да задава твърде много неудобни въпроси и да чопли в травматични събития от миналото на града. Някой обаче твърдо не желае тя да достигне до истината и една нощ момичето изчезва безследно – мистерия, която ще опетни историята на Фел завинаги.

Фел, Ню Йорк, 2017 г.

Карли Кърк никога не е познавала леля си, но е напълно обсебена от обстоятелствата около изчезването ѝ. След като майка ѝ отказва да говори за сестра си, Карли решава, че е крайно време да се заеме сама със случая. Когато заминава за Фел, за да посети мотел „Залез“, тя бързо осъзнава, че там нищо не се е променило от 1982 г. – същата светеща табела, същата рецепция, същите картини по стените. Сякаш времето е спряло. Мястото обаче силно я привлича и тя поема нощната смяна на крайпътния хотел. Минало и настояще започват да се преплитат и въвличат Карли в реалност, в която бъдещето ѝ е поставено на карта.

„Мотел „Залез“ е втората книга на Симон Сейнт Джеймс, която чета и вече мога категорично да кажа, че авторката се нарежда в графата „новите ми любимци“. Отново получих точно онова съчетание от мистерия, криминална история и леко паранормално усещане, което толкова много ми допадна в „Момичетата от пансиона“.

И в „Мотел „Залез“ най-много ми хареса как авторката съчетава паранормалното с криминалната нишка. Двете не просто съществуват едно до друго, а постоянно се допълват. Призраците в историята не са там само за да те стряскат, а имат своята роля в разплитането на случая и по някакъв начин помагат на героите да стигнат до истината. Въпреки че в „Момичетата от пансиона“ паранормалното ми се стори по-ненатрапчиво, тук на няколко пъти четенето си беше направо стряскащо преживяване. Когато затворих книгата, определено имах нужда малко да постоя на запалена лампа и да изгледам няколко рийлчета в Instagram, преди да заспя.

И в тази книга харесам изключително много стила на Симон Сейнт Джеймс. Пише леко, динамично и изключително пристрастяващо. Началото ми дойде една идея по-бавно, но щом навлязох в историята, наистина се потопих в нея и ми беше трудно да се откъсна. Криминалната нишка също много ми допадна - заплетена, с постоянно преплитане на 1982 и 2017 година. Хареса ми как двете линии постепенно се допълват и пред очите ни започва да се подрежда цялата картина.

Да, определено „Мотел „Залез“ ми се стори малко по-слаба от „Момичетата от пансиона“. В „Мотел „Залез“ на няколко пъти се досетих какво ще се случи доста преди героите, а и финалът не ми допадна напълно. Мисля, че историята можеше да завърши по малко по-различен начин. Но това в никакъв случай не ми попречи да се насладя на книгата.

И тук на няколко пъти се усещаха зачекнати и по-големи теми като „мъжките“ и „женските“ професии, отношението към жените както преди 40 годината, така и днес, родовите травми, психологичните заболявания и дали свободата е свобода, ако не е заслужена? 

Като цяло съм много доволен и от втората си среща със Симон Сейнт Джеймс. „Мотел „Залез“ определено е книга, която бих препоръчал на феновете на жанра. А аз с удоволствие продължавам към третата.

„Каталог на студените досиета“

Анотация:

Клер Лейк, Орегон, 1977 г.

Малкото и тихо градче Клер Лейк е разтърсено от убийствата на двама мъже, застреляни от упор с едно и също оръжие. До телата им се оставени само кратки бележки с провокативни послания. На местопрестъпленията обаче е забелязана млада жена и подозренията бързо падат върху богатата, самотна и странно апатична към трагичните събития Бет Гриър. Въпреки че по-късно е оправдана, случаят белязва живота ѝ и тя се затваря завинаги в сенките на уединеното си имение, далеч от любопитните погледи.

Клер Лейк, Орегон, 2017 г.

Младата Шиа Колинс работи като рецепционистка в местния медицински център. Вечерите си обаче посвещава изцяло на любимото си хоби: блога си за истински престъпления „Каталог на студените досиета“. Един ден случайна среща я изправя пред Бет Гриър – жената, останала в градските легенди като Смъртоносната лейди. След четиресет години мълчание Бет се съгласява да ѝ даде интервю. Единственото условие е двете да се срещнат в имението „Гриър“.

В къщата обаче се случват необясними неща, а усещането, че някой винаги ги дебне в сенките, става все по-натрапчиво. Решена да разбере истината, Шиа се впуска с всички сили да разплете загадката на неразкритите убийства. Но дали близостта ѝ със Смъртоносната лейди ще ѝ помогне, или зад красивата фасада се крие нещо много, много по-опасно?

Категорично вече мога да кажа, че съм фен на Симон Сейнт Джеймс. Спечели ме с добрия си стил на писане, мистериите, които са много заплетени, лекото напрежение, което постоянно усещаш и онези паранормални моменти, които не са прекалено страшни, но определено те побиват тръпки, когато четеш някоя от нейните книги.

„Каталог на студените досиета“ не само не прави изключение, а направо бих казал, че ми беше най-страшната от трите. Книгата е доста мрачна на моменти, с доста по-мрачни герои, призраци с големи тайни и убиец, който е непредсказуем. Социопат, който не се интересува от нищо и никого, не го интересуват последствията от действията му, нито съдбите дори на най-близките му хора. И всичко това създава една доста зловеща атмосфера, която авторката успява да поддържа до самия край.

А призраците в тази книга наистина бяха доста по-страшни в сравнение с предните книги на авторката. Най-вече заради миналото, което стои зад тях - депресивно, ужасно и достатъчно тежко, за да ги кара да се държат по същия начин и в настоящето. Отново искам да похваля Симон Сейнт Джеймс за начина, по който използва паранормалното. То не е просто някакво допълнително страшно нещо, което се случва в историята, а почти отделен герой, който има своя роля и помага за изграждането на цялата мистерия.

Криминалната нишка също ми беше много любопитна. Серийните убийци винаги са очаровали пресата, читателите и обществото и около тях често се създават легенди, които приковават вниманието. „Смъртоносната лейди“ в книгата е точно такъв образ - безпощадна, магнетична и достатъчно загадъчна, за да те привлече, въпреки че до голяма степен не знаеш кой стои зад нея. 

В романа има и доста сериозни теми - ролята на жените в обществото и отношението към тях, особено когато са самотни майки; вредата, която честото прехвърляне от едно приемно семейство в друго може да нанесе на едно дете; психологическите заболявания и дори два различни погледа върху това как можеш да спреш един психопат да бъде свободен сред обществото и да не наранява повече хора.

Не ми допадна обаче, че този път авторката ни разкрива самоличността на убиеца доста по-рано в сравнение с предишните ѝ романи. Разбирам защо го е направила - след като научихме името имаше още много неща, които трябваше да бъдат обяснени и разкрити, но за мен това малко уби съспенса. Последните страници не ми бяха толкова любопитни, колкото останалата част от книгата.

Като цяло обаче трите книги на Симон Сейнт Джеймс се превърнаха в едно прекрасно книжно приключение, което много се радвам, че предприех. Имам си нов любим автор и вече нямам търпение от Benitorial да ни зарадват с още много нейни книги.

Автор: Любен Спасов