„Раждането на син ли ни преобразява, запитах се. Затова ли баба Ан е толкова зла? И аз ли ще стана такава майка? Не исках да бъда като тях. След всичко преживявано дали установеният порядък щеше да ме впримчи в мрежата си?“

„Дъщерите на Шандун“ ме изненада изключително приятно. Отлагах четенето на романа още от миналата година, но след като прочетох и последната страница, си мисля, че не е случайно, че го завърших точно в навечерието на 8 март.

Това е история за силна майка и три смели дъщери, които носят един общ „грях“ – своя пол. Пол, който определя съдбата им и ги принуждава да преминат буквално през ада, за да оцелеят и да имат достоен живот. Пол, който ги белязва още от раждането и над тях тегне прокобата, че са в тежест, че са излишни гърла за хранене и че животът им няма значение.

Главните ни героини живеят в Китай след края на Втората световна война – време, в което да си жена не е най-хубавото нещо. Да си майка на три дъщери и на нито един син е повод за срам, а да си момиче просто не е приемливо. „Дъщерите на Шандун“ е книга, която събира в себе си историята на една нация, която променя политическия си режим, но закостенелите традиции остават.

Авторката Ив Д. Джун ни отвежда в Китай през 1948 г. Докато опустошителна гражданска война разтърсва страната, най-голямата грижа на богатите земевладелци от рода Ан е липсата на мъжки наследник. Първородната дъщеря Ли-Хай е поела грижите за трите си по-малки сестри, а майка им прекарва дните си в домакинска работа. Малтретирана и унизявана, Дзян-юе знае, че никога няма да изкупи най-големия си „грях“ – че не е дарила съпруга си с мъжки наследник.

Щом до семейството стига вестта, че комунистическата армия е почти на прага им, мъжете бързат да се укрият и оставят жените от рода Ан зад себе си. Поради отсъствието на мъж, когото да накажат, кадрите на новата власт осъждат Ли-Хай за „престъпленията“ на семейството ѝ.

След като младото момиче устоява на жестокостите на революционерите, жените решават да намерят начин да избягат. Гладни и без пари, но водени от желанието да оцелеят, те поемат на дълго пътешествие в търсене на семейството, което ги е изоставило. От провинция Шандун до оживения град Циндао, оттам до британски Хонконг и накрая до Тайван – жените стават свидетелки на променящата се съдба на една нация. Но със загубата на дома идва и непозната за тях свобода.

Признавам, че едно от първите неща, които искрено ме впечатлиха в книгата, е, че тя е вдъхновена от истинската история на майката на Ив Д. Джун. Много ме вълнуват романи, основани на реални събития. Те ме карат да се чувствам по-близък до героите, до автора и до самото писане. Когато разбера, че някой споделя по този начин личния си свят, и аз се отварям за историята и съм готов да преживея всичко заедно с героите.

А Ив Д. Джун споделя – искрено и без да спестява нищо. Книгата определено не разглежда леки теми. На страниците ѝ ще срещнете жестокост в семейство, в което дъщерите се възприемат като проклятие. Ще се сблъскате със закостенели разбирания, според които животът на жените е безполезен, а да имаш син наследник е най-висшата ценност. Няма значение дали жените в рода са живи, гладни или щастливи. Мъжката рожба е най-важна и всички трябва да живеят според настроенията, желанията и благоразположението на сина.

До такава степен героите в книгата следват тези жестоки канони, че буквално обричат Ли-Хай и сестрите ѝ на смърт. Само заради пола им. Само защото животът им не се смята за толкова ценен, колкото този на мъжете в рода.

Може би много читателки ще намерят тази част от историята за трудна за преглъщане. Тя може да им се стори сексистка, нечестна и жестока. А гневът става още по-силен, когато разберем, че най-отвратителното отношение към жените в книгата идва от… друга жена. И въпреки че познаваме историята и сме чели за отношението към жените в Китай по онова време, няма как като читатели да не се ядосаме.

Още по-тежка е и политическата линия в романа. Когато комунистическата армия ги достига и Ли-Хай трябва да понесе срама и наказанията за „престъпленията“ на баща си, историята става още по-трудна за преглъщане. Виждаме как един режим превръща приятели във врагове. Как чрез убийства, побоища и унижения цяла една нация страда и започва да търси спасение в различни краища на света.

Ив Д. Джун

Нашите героини преминават през изключително тежки изпитания, за да намерят спасение. Глад, мизерия, просия, болести – сполетява ги почти всичко лошо. Но това, че са заедно, им помага да оцелеят. Когато стигнете до този момент от историята, осъзнавате колко силни всъщност са тези жени. Въпреки мъжкия свят и неговите правила те успяват да оцелеят и да заявят: „Хей, ние сме тук и няма да ни пречупите.“

Определено Ли-Хай, майка ѝ и сестрите ѝ са истинският силен пол в книгата. Жени, които не се отказват, посрещат съдбата си и не се крият, както правят някои от мъжете по онова време. Вместо това застават и се борят – за по-добро бъдеще и за правото сами да определят кои са, а не какви светът се опитва да ги убеди, че трябва да бъдат.

И ако си мислите: „Хей, тази книга звучи доста тежка, сигурно се чете трудно“, веднага искам да ви кажа, че няма нищо такова. Ив Д. Джун е написала една наистина тежка и лична история, но по толкова въздействащ и лек начин, че страниците буквално се прелистват сами. Аз дори не усетих кога стигнах до края.

И, честно казано, съжалих за това. Въпреки всичките трудности, през които преминават героите, не ми се искаше да се разделям с тях.

А и този перфектен финал… Мога да кажа само хубави думи за Ив Д. Джун и със сигурност бих прочел още книги от нея.

С две думи – препоръчвам „Дъщерите на Шандун“ горещо!

Автор: Любен Спасов