„Градината в свят изпълнен с тайни. Бавно и полека ги виждам – все повече с всеки изминал ден. (…) Градината на Мацу ти шепне, тя никога не вика; води те по пътя с надежда за повече, сякаш всичко е видимо, но все пак скрито. Тук има тика красота, която само се надявам, че ще успея да уловя на платното.“

Влюбен съм в тази книга! 

Толкова красива, дълбока, смирена, смислена, изпълнена с любов история, скоро не бях чел. Книга, в която на пръв поглед не се случва нищо, а в същото време се разказа за цял един живот. Книга, която може да се определи като мудна, а я четеш, все едно е най-напрегната сцена в някой трилър и страниците просто летят. Книга, която дава уроци без да назидава и в един същи момент те умилява, разсмива и до болка натъжава. Книга, която ще помня дълго време и съжалявам, че я отлагах 2 години. 

Въпреки че, като се замисля, тя дойде при мен в най-правилния момент. Момент, в който имах нужда точно от такава истинска история, пропита с реалистични герои и ситуации. История, която да ми покаже, че всеки един от нас има минало, което ни е направило хората, които сме днес. Показа ми как въпреки забързаното ни ежедневие е хубаво да поспрем за малко и да се опитаме да опознаем човека срещу нас, да бъдем търпеливи, да му дадем шанс. Защото е най-лесно да заклеймиш някого като мълчалив, недружелюбен, кисел, намръщен, но не знам зад неговата тишина какви истории са крият. 

В „Градината на самурая“ се запознаваме със Стивън, който е млад художник от Китай, чиито дни са белязани от треската на туберкулозата. Изплашени за здравето на по-малката си дъщеря, родителите му го изпращат в крайморската вила на дядо му в малкото японско селце Таруми, за да се възстанови на свеж въздух. И макар да е прекарал там няколко лета в детството си, той сякаш за първи път наистина забелязва Мацу – вглъбения градинар, поддържал къщата през последните десетилетия, който поема грижите за Стивън.

Самурай по душа, Мацу е човек, отдаден на правенето на добро и намирането на красота в една жестока действителност. Неусетно, с отдаденост и любопитство, Стивън влиза в ролята на негов ученик, който тепърва ще открие стоицизма и спокойствието в същността на учителя си, както и новото за него, всеобхватно желание да развие устойчивостта на тялото и вътрешния си свят.

Скоро Стивън е обгърнат от миналото и настоящето на Мацу, и от всеотдайността му към Сачи, която е принудена да живее в откъснатото от света планинско селце Ямагучи. И докато историята на Мацу и Сачи се разгръща пред очите на читателя, на преден план изплува истинското значение на това да си самурай и да водиш достойно тихата битка на живота.

Гейл Цукияма е написала прекрасна книга – от онези тихите, които не вдигат шум, не се бият в гърдите колко са велики, а с простота на живота ни разбиват сърцето и ни карат да искаме още и още от нея. „Градината на самурая“ ни разказва за едно опознаваме между момче и възрастен мъж, който никой не познава, но през никой не се е и опитал да го направим. Стивън с едно юношеско любопитство, бавно и с финес, достига ди сърцевината на душата на Мацу и той му се довери да му разкаже своя лична история. 

Гейл Цукияма

История, изпълнена със смърт, чест, семейство, тайна любов, искрено приятелство, красиви градини, които осмислят цели светове. Обратите в тази история са спокойни, но големи. Точно, когато си помислиш, че горе-долу си разбрал за какво иде реч, авторката добавя нов пласт, който допълва картинката или пък я променя напълно. 

Стилът на писане на Гейл Цукияма е прекрасен. Както казах и по-горе „Градината на самурая“ е мудна книга, но се чете леко, бързо и не ти доскучава в нито един момент. Просто като разтвориш книгата се потапяш в света изграден от авторката и той ти е уютен и в никакъв случай не искаш да го напуснеш. И въпреки че част от темите в книгата са войната, нелечими болести, отритнати хора, самоубийства, това не те отблъсква от нея. Гейл Цукияма така е поднесла нещата, че те по-скоро дават хляб за размисъл и допълват цялата атмосфера в книгата. 

Препоръчвам с 10 ръце тази „Градината на самурая“. Ако ви се чете нещо интересно, смислено и докосващо сърцето, тази книга ще ви задоволи напълно и ще ви накара да не искате да спрете да четете, докато не стигнете до финала. 

Автор: Любен Спасов