„Това е история с твърде много начала. Отказвам да мисля как ще завърши“

Набелязал съм си „Прокълната земя“ за четене още като излезе, но все нещо ме спираше да си я купя. Нещата се промениха, когато започнах да срещам много положителни мнения за книгата и реших, че трябва да се сдобия с бройка. Мислех да я оставя за четене за малко по-нататък, но след прочита на „Алексис Зорбас“ ми се четеше нещо по-напрегнато. И въпреки че разбрах, че не е типичния трилър, избрах следващото ми четиво да бъде именно книгата на Клеър Лесли Хол. 

„Прокълната земя“ ни запознава с историята на Бет и нейния нежен, мил съпруг Франк. Двамата са щастливо женени, като връзката им се основава на това, че миналото остава погребано. Не и до завръщането на Гейбриъл Улф, мъжът, когото Бет е обичала като момиче – мъжът, разбил сърцето ѝ преди години. Гейбриъл се е върнал в селото с малкия си син Лио, момче, което много напомня на Бет за собствения ѝ син, загинал при трагичен инцидент. Чувствата на Бет към някогашния ѝ любим отново пламват. Бет е принудена да направи избор между жената, която някога е била, и жената, която е станала. 

На пръв поглед „Прокълната земя“ може да се погледне като история за любовен триъгълник, който въвлича всички герои в море от лъжи и води до убийство, което е забулено от огромна мистерия. Убийство, което знаем, че ще се случи още в първите редове на книгата, но нито знаем кой го е извършил, нито кой е убитият. Това разбираме на финала, когато освен, че научаваме отговора на основния въпрос „Кой уби фермера?“, разбираме и за още коварни тайни, пазени ужасно дълго време. 

Книгата ми започна прекалено бавно. Може би, защото се бях ентусиазирал след всички коментари за нея в социалните мрежи, но сега се замислям, че може и да е похват на авторката. Доста поетапно ни въведе в света на Бет, нейните мисли, какво се е случило преди години, какво се случва в наши дни и я същия момент проследявахме и процеса, който в по-голямата част от книгата не издава нищо конкретно. Този похват на писане много ми хареса – книгата имаше няколко сцени, на които се развиваха едновременно много събития, но това не ти пречи да следиш случващото се в нея. Напротив – пъзелът се редеше по един много различен начин, който беше и много задоволителен. 

Но до средата на книгата си мислех, че за мен тя ще бъде разочарование и че ще се окаже от онези четива, които ми допадат като история, но емоционално не могат да ме докоснат. След като преполових историята обаче изведнъж се усетих, че съм привлечен изключително много от нея и героите. Не можех да оставя книгата настрана. Исках да знам какво ще се случи. Привързах се към всеки един от персонажите по един особен начин. Исках всеки да получи своя щастлив край и се надявах силно, че нещата, въпреки че има убийство, ще завършат по един щастлив начин. 

Клеър Лесли Хол

А за финала.. не бях готов. Толкова много ме хареса. Имах всякакви варианти какво може да се случи, но не очаквах това. Авторската успя да ме изненада на два пъти със случки, които ме накараха да спра четенето и да ахна. Още повече ми хареса, че самите ситуации не бяха написани само с цел шокиране. В тях имаше смисъл. Имаше заложена символика, която осмисли всичко случило се преди това. Обясни поведението на героите. Техните мисли и страхове. Желание за справедливост и изкупването на вина. 

Клеър Лесли Хол е написана една история, която е събрала в себе си една тийнейджърска любов, силата на парите, страданието от загубата на дете, последиците за семейството след такава трагедия, безусловната обич и това какво значи да си мъж, който поема последствията от своите действия, когато има по-голям смисъл заложен зад тях. 

Изключително съм доволен, че прочетох тази книга. Може да ми започна бавно, половината от четенето ми да не беше много вълнуващо, но на финала се оказа творба с много важна тема, поуки, които могат да се извлекат и определено ще е история, която ще помня дълго. 

За финал мога да кажа – дайте шанс на романа и останете с него дори и като мен да ви върви по-бавно в началото. В крайна сметка е книга, която си заслужава и няма да съжалявате, че сте прочели. 

Автор: Любен Спасов