„Слънцето винаги има начин да достигне до нас.“

Отлагам тази книга още от излизането ѝ на български. Не съм чел нищо на Казуо Ишигуро, но анотацията на „Клара и слънцето“ ме привлече. По принцип не харесвам фантастика и истории с роботи и изкуствен интелект не са ми по вкуса, но тази успя да ме разчувства и ми стана доста мило, докато я четях. 

Казуо Ишигуро ни запознава с Клара - изкуствена приятелка, която с изострен интерес наблюдава от мястото си в магазина как се държат хората, влезли да разгледат стоките, и минувачите отвън на улицата. Тя живее с надеждата, че много скоро някой ще я хареса и ще я избере, но когато се появява възможност всичко да се промени към по-добро, Клара е предупредена да не разчита особено на обещанията на човеците. 

Като цяло книгата много ми хареса. Мога да я опиша като мила и топла, събрала в себе си цялата палитра от човешки емоции, събрани в един ... робот. Клара е един от най-милите персонажи, за които съм чел. Въпреки че не съм фен на фантастиката и не обичам истории с роботи, които имат интелект и взимат осъзнати решения, в тази история някак си това нямаше значение.

Чрез мислите на Клара, която много обстойно наблюдава хората, авторът задава много важни въпроси като: Какво е да бъдеш човек в днешно време? Какво означава да обичаш? На какво си готов за най-близките си хора? 

Действието в романа определено не е динамично. Има едно спокойствие, което ме накара да се отпусна и да размишлявам над горните въпроси. Казуо Ишигуро успя да ме накара да се свържа с героите, техните мисли, действия и разбрах защо правят някои неща. Особено трудно в началото ми бе да разбера майката на един от главните ни персонажи, която искаше да използва изкуствените приятели по един малко по-различен начин. Но след това, колкото и да ми беше трудно, се поставих на нейно място и успях да видя мотивите ѝ. Всички искаме да запазим близките завинаги около нас. Дали е нужно обаче?

Казуо Ишигуро

В тази история Клара ни показва много неща – какво е да бъдеш приятел, какво е да бъдеш опора за някого и винаги да го подкрепяш. И дори да знаеш, че краят на вашите взаимоотношения наближава, да го подкрепяш да вземе най-доброто решение за себе си. Но най-вече това е история за човешкото, което може да бъде намерено и на най-необичайните места. 

Това бе първата ми среща с Казуо Ишигуро и не знам дали скоро ще посегна към друго негово произведение скоро, но това определено оставя в мен положителни емоции. Не очаквах историята на Клара да ми хареса чак толкова. И въпреки че определено не е моят жанр и не успя да ме накара да полудея от кеф, че съм прочел тази книга, то бих я препоръчвал и занапред, защото в своята различност, всъщност е много универсална. 

Автор: Любен Спасов