„Мисълта – не самозаблудата – че убива само лоши хора, скоро ще се изтърка. В къщите на тази улица спят добри хора. Били няма да убие никой от тях, но навярно ще убие нещо вътре в тях, когато разберат кой е бил всъщност.“

На 21 септември Стивън Кинг има рожден ден и целият ми Instagram се напълни със снимки на книги на автора. На този ден се подсетих обаче, че отдавна не съм чел нещо от Краля. В нас ме чакаха две негови книги – „Мизъри“ и „Били Съмърс“. Много се чудех, коя да прочета, но накрая надделя по-новата история, а „Мизъри“ си я оставих за рубриката „На кино с книга“.

Определено съм чел много по-вълнуващи истории от Стивън Кинг. Книгата за наемния убиец Били Съмърс определено не е лоша, но не успя да ме  заинтригува толкова силно, колкото по принцип историите на Кинг успяват.

Били Съмърс е сред най-добрите снайперисти в света, отличен с медали за храброст ветеран от войната в Ирак, който може да изчезне като Худини след удар. Затова, когато искаш дадена задача да се свърши бързо, дискретно и наемният убиец след това да не обели и дума, се обръщаш към него. Били е решил да се оттегли от бизнеса, когато с него се свързват хора, които му предлагат един последен и доста изкушаващ удар. Били е никога не пропуска, винаги свършва работата и винаги успява да изчезне. Затова на теория нищо не може да се обърка. Разбира се, докато всичко се обърка.

„Били Съмърс“ определено е добра книга. Приятно ти е да я четеш и до последно ти е интересно какво ще се случи. Стивън Кинг е цар на писането и на това да придаде у читателя чувство на емпатия към героите си. Аз лично се привързах към Били. Разбрах логиката му да убива, разбрах причините изобщо да се захване с този бизнес, простих му всички „грехове“ .. ако изобщо от читателя на този роман се изисква да прощава каквото и да е.

Хареса ми как Кинг преплита случките в сегашно време в книгата с историята на Били, която има огромно влияние върху актуалните събития. В книгата се срещат доста сериозни теми като това какви избори правим в живота и до какво водят те. Задават се важни въпроси като това кой е лош човек и кой добър? Кой решава това? И ако наказваш със смърт някой лош човек, това прави ли те теб добър?

В „Били Съмърс“ Стивън Кинг много леко е написал политическото си мнение за ситуацията в Америка, описал е безпристрастно как един мъж може да се държи с една жена и какво може да ѝ причини, ако иска. Написал е един много добър роман, който вплита в себе си много екшън, история тип „one last job“, войната в Ирак, тежка семейна история, любов и разбира се – предателство.

Стивън Кинг

Хареса ми как (донякъде) получихме и книга в книгата, която се оказа по-оптимистична от реалния живот, но то много често не се ли получава точно така?

Единственият ми проблем с тази книга е, че не успя да ме накара да се пристрастя към нея. Всичко в романа е изпипано, нямам забележка. Просто не успя да ме „хване“ и да ме накара да съм луд по книгата. Може би до някъде ми беше предвидима, не особено оригинална или просто е една средно добра книга, която няма нужда да бъде нещо повече.

Автор: Любен Спасов