На кино с книга: „Жената на прозореца“

„В това ли се превърнах? В жена, която се пули като рибка в аквариум на ежедневното обедно задръстване. В посетителка от друга планета, благоговееща пред чудото на новия магазин за хранителни стоки? Мозъкът ми е като сух лед, но дълбоко в него нещо пулсира, нещо гневно и прекършено. Прилив на кръв се надига по бузите ми. Ето в това съм се превърнала. Това е, което съм.“

Искам да прочета тази книга още от 2018-та година, но все отлагах. През това време четох различни коментари - от разочаровани до наистина впечатлени.

На мен лично книгата ми хареса изключително много. Сюжетът беше заплетен и интригуващ през цялото време. Не ми доскуча дори за секунда. Авторът преплита доста умело личната история на Анна с нейното психическо разстройство и убийството, което до последната страница не можах да разгадая. Доста рядко се случва напоследък да не отгатна криминалната част в някоя книга и дори в един момент си помислих, че и в тази го направих, но Ей Джей Фин много ловко, в последния момент, ме извъртя и ми поднесе финал, който наистина беше изненадващ и повече от задоволителен.

През цялото време историята беше напрегната, поднасяща ти постоянни изненади. Това за мен е един страхотен трилър в тона на големите класики в жанра. Писането на авторът е безупречно - книгата се чете гладко, леко, бързо и не те затормозява излишно. Целият роман е написан в стила на старите черно-бели криминални филми, които са вдъхновение за цялата история и са особено любими на Анна. Хареса ми как Ей Джей Фин ни представи света на хората страдащи от агорафобия - аз лично успях да се поставя на тяхно място, а Анна, главната героиня в романа, разбирах напълно и съпреживявах с нея всеки страх и объркване, което изпитва.

Според мен книгата хвърля една различна светлина върху хората, които страдат от тази болест, като авторът се е постарал да ни ги опише така, че да можем да се поставим на тяхно място и ако можем да погледнем с малко повече разбиране върху тяхното съществуване. Дори в една част от книгата някои герои се опитаха да използват болестта на Анна срещу нея, което в крайна сметка се оказа погрешен вариант. От гледна точка на сюжета обаче, това е един от любимите ми моменти, тъй като логиката надделя над това, което Анна си мисли, че е видяла и дори аз се замислих дали цялата история не е плод на фантазията на една дрогирана и пияна жена.

Ей Джей Фин

Въпреки всичко образът на Анна ми стана много симпатичен. Личната й история ме натъжи и отново чрез страхотното писане на Ей Джей Дин успях да вникна в душата на тази жена и да разбера от първоизточника защо животът й се е стекъл по този начин. Като цяло всеки един от героите в романа беше изграден блестящо - бяха ми любопитни и ги изследвах като реално съществуващи хора.

Накратко - доволен съм от прочетеното и определено ви препоръчвам тази книга!

Кадър от едноименния филм

За съжаление за филма не мога да кажа същото. Не се усеща психологията, която има в книгата. Няма я тази напрегнатост на сюжета, няма това чудене какво всъщност се случва на героите. Всичко беше направено по повърхността, претупано, губеха се много логически връзки, които в книгата са обяснени подробно, а във филма стояха изкуствено и не на място.

Актьорите, които участват са наистина много добри, но това не успя да спаси филма. Голям почитател съм на Ейми Адамс, но дори тя не е успяла да улови духа на Анна и нейната голяма болка, всичките й страхове, съжаления. За болестта й почти нищо не се каза и дори не е задълбано. Дори няма да коментирам финала на филма, който се различава по някои точки от този в книгата и приличаше на евтин хорър филм, което в романа изобщо липсваше.