„Всичко бе просто едно ужасно недоразумение. Бяха наранени човешки чувства, а после нещата светкавично излязоха извън контрол. Обикновено така става. Всеки конфликт започва от нечии наранени чувства, не мислите ли?“

Няма да крия, че си купих книгата, само защото исках да изгледам сериала. За него слушам откакто е излязъл и всеки ми го препоръчва – както заради самата история, така и заради превъзходния актьорски състав. Преди обаче да се потопя в света на героите от екранизацията, исках да прочета романа, защото в повечето случаи книгата е по-добрият вариант. Тук нещата са на кантар. 

Но да започнем отначало. Лиан Мориарти ни запознава с жителите на градчето Пириуи. Място, известно със своите добри училища и примерни консервативни семейства. Самотната майка Джейн пристига в него с надеждата да започне нов живот с петгодишния си син Зиги. И да загърби болезненото си минало. Тя записва Зиги в местното начално училище, където се сприятелява с две други майки – Маделин и Селест. Маделин е забавна, общителна и емоционална, но наистина презира бившия си съпруг, който преди четиринайсет години я изоставя с новородената им дъщеричка. Селест привидно притежава всичко, но въпреки това тя винаги е необяснимо тревожна. 

Маделин и Селест вземат сдържаната и неуверена Джейн под крилото си, за да я предпазят от интригите на свръхамбициозните майки. И за да опазят собствените си тайни дълбоко скрити. По време на ежегодния маскен бал в училището някой умира и това променя живота на всички замесени в това събитие

Много трудно мога да говоря за тази книга без да издам за сюжета. Затова ще се съсредоточа не толкова в него, а по-скоро в посланията, които романът оставя у читателя.

Първоначално книгата ми тръгна като някой чиклит, който ще ни занимава с претенциозни родители от богаташките предградия, които правят драма за щяло и нещяло.

Книгата обръща внимание един огромен проблем – насилието в различните му форми.  Проблем, който в един и същи момент е доста обсъждан, но и неглижиран от обществото. 

От една страна имаме отношенията между съпрузите. Авторката ни показва как агресията от единия понякога води до агресия у другия. Как жертвата много често си мисли, че предизвиква тези реакции, че ги заслужава, че преувеличава. Виждаме как страстта и любовта се бъркат с психопатско държание и желание да причиняваш болка.

За пореден път се замислих защо жените в такива семейства продължават да стоят в такъв вид взаимоотношения. Защо се залъгват, че това ще е последният шамар, последният ритник в корема, последното задушаване. Замислих се защо трябва да се премине през цялото това мъчение, за да се спре злото (евентуално), а всички знаем колко често в тази битка то побеждава.

Авторката акцентира над проблема как агресията в двойката води до агресия у децата. Как те приемат поведението на възрастните за нормално и това да нараняваш и тормозиш друг е в реда на нещата. Детето остава травмирано за цял живот и или става същия насилник, или се бори с преживяното всеки ден от своя живот, което води и до доста психологични проблеми. 

Лиан Мориарти

Ако трябва да говоря конкретно за книгата, мога да кажа, че идеята на Мориарти е доста добра. Тя ни показва как в едно консервативно градче родителите могат да правят от мухата слон, без да ги интересува бъдещето на децата им. Уж водят техните битки, а се оказва, че войната е само между родителите. Ние като читатели се оказваме в центъра на интриги, тайни и  мерене на его.

Виждаме отношенията в различните семейства – как възпитават децата си, отношенията между съпрузите, какви ценности изповядват и за какво се борят. Виждаме как в тази общност една самотна майка може да бъде анатемосана, само защото е различна.

Единственият ми проблем с книгата беше писането на Лиан Мориарти - доста описателно, на моменти излишно разтегнато. Това, което ми допадна обаче е страхотното чувство за хумор, с което Мориарти пише на моменти.

Сериалът също ми хареса. Даже много. Играта на Рийз Уидърспун ме разби, Никол Кидман и Шейлийн Удли също правят образите си точно както си ги представях. Имаше доста разлики между сюжета на книгата и сериала, особено на финала, но на мен не ми пречеше, защото като човек, който е чел книгата, гледането на сериала ми беше любопитно също. 

Кадър от едноименния сериал

За финал мога да кажа, че и книгата, и сериалът си заслужават, така че както и да изберете да се потопите в историята от Лиан Мориарти, няма да сгрешите.

Автор: Любен Спасов

Прочетете още:

На кино с книга: „Малки пожари навсякъде“

На кино с книга: „Отворени рани“

На кино с книга: „Закуска в Тифани“

На кино с книга: „Смърт край Нил“