Отдавна не ми се беше случвало да нямам настроение за четене. Особено откакто пиша в блога за мен то се превърна в неразделена част от живота ми, където се потапям в различни истории, които след това разказвам на читателите на Book Adventure Club. E, почти два месеца бях в „дупка“, като изобщо не ми се четеше, но аз и не се насилвах да го правя. Винаги съм казвал, че моето желание да свързвам книгите с удоволствието от четенето и определено не обичам да правя нещо, защото „трябва“.

За щастие най-накрая излязох от това свое състояние и се завръщам с едно ревю на „Огледални убийства“ от любимия ми автор на криминални романи – Антъни Хоровиц.

Аз съм човек, който не обича да чете няколко книги едновременно, но с „Огледални убийства“ ми се наложи. В типичния свой майсторски стил Хоровиц преплита няколко сюжета в един роман, който съдържа в себе си друга книга. И така ние трябва да разгадаем не един, а няколко смъртни случая. Да следим интригите в няколко отношения. Да разберем мотивите на минимум четирима убийци. Още в „Мозайка от убийства“ Антъни Хоровиц ми показа, че е майстор на този тип сюжети. Сега просто го затвърди.

В продължението на „Мозайка от убийства“ Хоровиц отново ни среща със Сюзън Райланд – заради събитията от първата книга, тя се оттегля от издателския бизнес и се посвещава на нещо различно. Тя управлява малък хотел на остров Крит заедно със своя приятел Андреас. Това е нещо, което Сюзан винаги е искала. Но дали е наистина така? Всъщност тя е изтощена от безкрайните отговорности на острова.

И тогава се появява едно предизвикателство след срещата на Сюзан със семейство Трехърн. Възрастната двойка й разказва една странна и загадъчна история за жестоко убийство, извършено в техния хотел в деня на сватбата на дъщеря им Сесили. Това събужда у Сюзан спомени за работата й като редактор на романите на покойния писател Алън Конуей. Той познава жертвата на убийството – Франк Парис – и е бил в хотела, за да черпи вдъхновение от трагедията за своята трета книга „Атикус Тип се заема със случая“. Осем години по-късно Сесили прочита романа и е убедена, че човекът, осъден за убийството на Парис е невинен.

Това откритие обаче води до ужасни последствия.

Обожавам Антъни Хоровиц. Харесва ми как изгражда атмосферата в своите романи. Харесват ми колоритните му герои. Харесва ми логиката във всяко негово изречение и как сюжетът никога няма нелогични разклонения. А най-много ми харесва как ме държи на тръни до последно и специално аз никога не мога да разбера какъв ще е обратът в историята.

Специално в „Мозайка от убийства“ и „Огледални убийства“ Хоровиц плете мрежи от отношения, които водят до различни последствия за героите. Но го прави толкова майсторски, че за нас читателите остава само голямото удоволствие от четенето. 

Антъни Хоровиц

В „Огледали убийства“ авторът преплита две напълно различни истории като стил на писане в една книга, но те се оказват свързани – като огледални образи, които се имитират. От едната страна имаме реално случило се убийство, а от другата е роман, който е вдъхновен от събития, които са се случили и са важна част от мозайката, която главната ни героиня Сюзън трябва да разгадае.

В историята на Хоровиц фикция и реалност се преплитат, за да се намери отговора на голямата загадка, а за любителите на жанра той е направил всичко възможно, да могат да се насладят на ударна доза мистериозни убийства.

Освен криминалната част в „Огледални убийства“ се застъпват темите за това на какво е способен човек, за да постигне целите си. Целта оправдава ли средствата? Също така ни показва как във всяка една ситуация трябва да се държим на ниво, защото рано или късно миналото ни застига и е хубаво да стоим пред него с чиста съвест.

В романа отново видях как хората сме способни да имаме маски, които да крият истинската ни същност и как като те изчезнат от лицата ни, понякога отдолу се крие някой много опасен човек, който обаче сме допуснали твърде близо до себе си.

„Завръщането“ ми към четенето беше ударно с любим жанр и още по-любим автор. През тези два месеца тази книга ме чакаше търпеливо да я довърша, а когато го направих изобщо не съжалих. Най-силно за това колко добре пише Хоровиц говори факта, че аз бях прочел първата половина от книгата преди да спра да чета за два месеца. А когато започнах втората половина на романа, осъзнах, че всъщност си спомням всичко, което съм прочел до този момент. Историята на Хоровиц до такава степен ме е впечатлила, че два месеца съм я носил в ума си и тя е чакала своята развръзка.

За финал само мога да кажа, че който още не се е докоснал до книгите на Хоровиц веднага трябва да поправи тази грешка,  а аз се надявам от издателство „Еднорог“ да продължават да издават негови книги.

 Автор: Любен Спасов

Прочетете още:

„Мозайка от убийства“ – много повече от поредната криминална мистерия

„Убийството е всичко“ ... и още как!

„Присъдата е смърт“ – поредният добър роман от Хоровиц