„У нея ли беше причината? Или просто нямаше късмет? Но кой е казал, че всички трябва да са късметлии? Трябва да има и такива, които нямат късмет, помисли Хана, за да могат щастливците да се сравнят с тях и да оценят късмета си. Точно на това се осланя системата. Трябва да има хора без късмет, губещи. Само дето никога не си бе и помисляла, че ще бъде една от губещите.“

„Тъжна свобода“ е само 160 страници, но е събрала в себе си съдбата на голяма част от цяло едно поколение. Мислех си, че ще бъде много тъжна, депресивна, но се оказа, че не е точно така. Да, определено не е за веселите неща от живота, но и не е от романите, след които ти иде да се самоубиеш.

Авторката ни запознава с Хана – жена, която е решена да започне работа като журналист в Берлин и заради това се примирява с раздялата със своя приятел Якоб. Тя гледа на стажа си в един вестник като идеална възможност за старт в кариерата. Вместо обаче да се почувства истински свободна за първи път в живота си, Хана изпада в непреодолима криза.

Изглежда, че всичко й се изплъзва, кариерата и стабилните отношения зависят от една случайна среща, която може да й вдъхне нова смелост. Но не е сигурно, че нещата ще се подредят – както всичко в живота й. Поне винаги може да разчита на Мириам, своята най-добра приятелка, и на Skype, защото Мириам отскоро живее в Москва. Свободата може да изглежда и така: като едно безкрайно пропадане в неизвестното.

Романът на Фридерике Гьосвайнер е написан много добре и е един страхотен дебют. По наистина майсторки начин тя успява да пресъздаде живота на една 30-годишна жена, която все още търси себе си. Жена, която обществото и всички негови условности (може би) й пречат да постигне това, което така искрено желае. В романа ставаме свидетели как амбициите и желанието за успех се сблъскват с реалността, която не винаги ще ти предложи това, което искаш.

Нагледно ни е показано колко голяма е разликата понякога между очаквания и това, което всъщност съдбата ти готви и как неуспехът също е част от това, което може да се случи с живота ти. Защото голяма част от нас, младите хора, виждат само възможностите за развитие, но не и спадовете, които са част от живота.

Много пъти се припознах в главната героиня на книгата Хана. Видях се в това да се питаш дали проблемът, че нямаш кариерно развитие, не е изцяло у теб или има и други фактори. Как връзката ти се разпада, защото трябва направиш избор между себе си и другия, или пък има трети вариант, който не се обсъжда. Познах се и в това как Хана се чудеше дали това, което е завършила в университета ще е нейната работа или трябва да преосмисли нещата, да пренареди приоритетите си. 

Фридерике Гьосвайнер

И не очаквайте весел или тъжен финал. Финалът на тази книга е реалистичен и точно това ми хареса изключително много.

Препоръчвам ви тази книга, защото е написана наистина добре, всеки може да се познае в нея и показва доста проблеми както в общуването между хората, така и в създадените неписани правила на оцеляване в големия град.

Автор: Любен Спасов