„След потопа“ – да оцелееш в един разпадащ се свят

„Майра, не те боли, защото нямаш сърце, а защото носиш още две сърца в себе си. Винаги си ги носила. И винаги ще трябва да ги носиш. Те са твоят дар и твоето бреме.“
Много рядко посягам към книги, които се занимават утопични теми и светове. Аз съм човек, който го впечатляват реални неща, даже, ако една книга е по истински случай, дори да е на тема далеч от мен, бих я изчел. Утопии, антиутопии – всичко  това ме кара да гледам песимистично към една творба и много рядко ми провокира интереса.

Със „След потопа“ на Касандра Монтаг обаче не се получи така. Това е заглавие, което привлече вниманието ми и много благодаря на издателска къща „Бард“, че ми дадоха възможност да се докосна до света на Майра и дъщеря й Пърл. Свят, в който водата властва и е навсякъде около нас. Свят, в който не може да се довериш на никого. Дори на бащата на дъщерите си.

Книгата започва с новината, че светът вече не е същият.

Година след година водата бавно поглъща континентите. Първи са големите градове по крайбрежието. Потопът оставя след себе си само архипелаг от планински върхове с човешки колонии, заобиколени от дълбока водна шир.

Главната ни героиня Майра живее с осемгодишната си дъщеря Пърл в свирепа битка за оцеляване. Лови риба с малката си лодка "Птица" и слиза на сушата само за да я размени срещу припаси и новини. Готова е да изкорми всеки мъж и да се справи с всяко препятствие, което ги застраши. Оправната Пърл е единствената ѝ причина да живее и я разсейва от спомените ѝ за по-голямата си дъщеря Роу, отвлечена по време на ужасяващото наводнение.

Един ден при сблъсък с непознат Майра разбира, че Роу не е мъртва, а е пленена от пирати, живеещи на брега на някогашна Гренландия. Майра събира кураж и се отправя на опасно пътуване към ледените северни морета, за да спаси детето си. Но това значи ли, че трябва да пожертва Пърл, за да го направи?

„След потопа“ определено е многопластова книга, събрала в себе си много теми за разглеждане.
От една страна имаме този нов свят. Свят, който изкарва наяве всички скрити помисли у хората. При някои те са добри – появяват се лидери, които искат да спасят оцелелите след потопа и да изградят нова нация с принципи и достоен начин на живот. Но от друга се появяват престъпници, пирати, които крадат провизии, отвличат жени, карат да ги раждат и им взимат децата. В този нов свят се изoстрят всички качества на хората и се покачват на десета степен. Монтаг показва, че независимо в каква ситуация е поставен, човек остава верен на себе си и ако си любяща майка, която се грижи за децата си и иска най-доброто за тях, ще си такава и ако навсякъде около теб има само и единствено вода. Но, ако си човек, за който законите винаги са били условност, в условията на потоп ще станеш още по-ожесточен. Човешката природа е вярна на себе си – независимо къде се развива.

Другата интересна тема за мен бе точно това майчинство, което споменавам вече няколко пъти. Майра като майка, разбира се, иска да спаси Роу и през цялата книга търси различни варианти да го направи. Лъже цял един екипаж защо иска да се придвижи до местността наречена Долината. Прелъстява капитана, бори се на живот и смърт. Всичко това само заради спасението на дъщеря си. В един момент обаче е толкова запленена от идеята да спаси едното си дете, че Майра забравя, че другото стои точно до нея и има нужда от вниманието и помощта на майка си.
Касандра Монтаг
Това определено е книга, която в един и същи момент ти дава доза щастие, а в следващия те залива с огромно отчаяние. Някаква смесица между приключенски морски роман и драматичен апокалиптичен разказ.

Единственото, което много не ми хареса бе, че на моменти Монтаг прекаляваше с подробностите и описваше неща, които бяха излишни. Като цяло стилът й на писане ми бе муден и леко ме изнерви, че на места, където сюжетът можеше да е по-динамичен, тя го стопираше по някакъв начин и той отново се превръщаше в спокоен разказ за едно много бурно море. Получаваше се контраст, който ме напрегна.

Като цяло ви препоръчвам „След потопа“, ако ви се чете приключенски роман, който е на границата между измислица и напълно реалистично бъдеще.

CONVERSATION