„Когато бях млад и впечатлителен,
моят баща ми даде един съвет, който оттогава се върти в главата ми.
"Почувстваш ли желание да критикуваш някого - ми рече той - просто си
спомни, че не всички хора на този свят са имали преимуществата, които си имал
ти.“
Из „Великият Гетсби“
Много
ярко си спомням, че преди време в един риалити формат, досаден чичко обясняваше,
че ако не си прочел „Великият Гетсби“ още в гимназията
си много зле и според него това беше признак за необразованост. Явно дълги
години и аз съм бил от необразованите, защото чак сега се състоя първата ми
среща изобщо с Франсис Скот Фицджералд.
Това
е автор, за който няма какво да напиша, просто защото неговите творби говорят
сами за него. Творби, които са оставили огромен отпечатък в литературната
история и са поставили неговото име сред класиците. В днешното ревю, ще ви
разкажа как мина моята първа среща с Фицджералд, като ще споделя своето мнение
за „Великият Гетсби“ и сборника с разкази „Бих умрял за теб и други изгубени
истории“.
„Великият
Гетсби“
Когато
реших, че е време да се запозная с творчеството на Фицджералд реших да започна
с класиката. С една от най-известните му творби, която и до днес предизвиква
множество коментари. Още с излизането си „Великият Гетсби“ получава смесени
отзиви от критиците, а това се оказва преломен момент за кариерата на Фицджералд.
След този роман на него му се иска вече да пише за по-различни, дълбоки теми, а
не само за младежката любов.
Сигурно
наистина са много малко хората, които не знаят сюжета на този роман. Джей Гетсби,
който олицетворява американската мечта - със собствени сили се е издигнал и е
спечелил милиони, а приемите в огромното му имение са най-пищните и посещавани
в Лонг Айланд. Не се знае доколко са чисти парите и миналото му - със сигурност
обаче са чисти и дълбоки чувствата му към Дейзи, неговата младежка любов,
произхождаща от висшите кръгове на обществото. Именно заради нея той е купил
разкошното имение - то е в близост до дома, обитаван от Дейзи и съпруга й Том
Бюканан, който далеч не е пример за брачна вярност. Любовните триъгълници се
пресичат и трагедията не закъснява.
Няма
да си кривя душата – аз определено не останах очарован от „Великият Гетсби“.
Нито историята ми беше кой знае колко интересна, нито героите ме накараха да
заживея с тяхната история и болка. Книгата на моменти искрено ми беше
скучновата. Но не мога да скрия, че в един роман Фицджералд е преплел много
теми, които пораждат в читателя въпроси и теми за разсъждение.
Една
от тях е за тази вечната любов, която те държи дори и след години и за нея си
готов да направиш всичко, стига да я изпиташ отново. Дори за малко. Какво си
готов да жертваш за нея и всъщност готов ли си да платиш цената. Разглежда се
подробно и американската мечта – парите като средство за общуване, натрупването
на въпросното богатство, успеха в това общество и какво точно ти носи той. Това
е роман за дръзкия възход и шеметното сгромолясване, за крехката сила на
парите, за амбицията, успеха и надеждата чрез тях да се спечели щастието и да
се постави ново начало, а също и пленителна картина на двайсетте години от XX
век, годините на джаза и „изгубеното поколение“.
Финалът
на книгата пък ме накара да се замисля всъщност колко сме тленни и как ако не
бъдем истински докато сме живи и не се постараем да създадем реални и чисти
взаимоотношения приживе, всичко друго губи смисъла си, защото в последния си
път на тази земя оставаш сам да правиш финалните крачки. Отделно ни показва и грозната част от човешката природа - да сме близки с някого докато е част от силните на деня и ни черпи с алкохол и шумни партита.
След
като „Великият Гетсби“ ме остави с такива смесени чувства нямах търпение да се
захвана с един сборник, на който съм се нагледал от цяла година и най-накрая
дойде неговия ред. А именно:
„Бих умрял за теб и други изгубени
истории“
Това
вече определено ми хареса и препоръчвам горещо на всички да се запознаете с разказите
на Фицджералд. Това е книга, която съдържа осемнайсет неиздавани, непознати или
смятани за безвъзвратно изгубени разказа на легендарния писател, но според мен
много по-добри от „Великият Гетсби“. Книга, в която хем ще се насладите на
творчеството на автора, хем ще разберете нещо повече за него. След затварянето
на сборника аз имах чувството, че познавам самия Фицджералд много по-добре.
Ан
Маргарет Даниъл е съставител и редактор на книгата. Тя събира разкази, писани в
края на 30-те години на миналия век от Фицджералд, които са били отхвърлени от редакторите
заради провокативната си тема и стил или са потънали във водовъртежа на
последните години от живота му. Дори когато се е нуждаел от пари и вниманието
на критиците, писателят е предпочел да ги остави непубликувани, вместо да
допусне редакторска намеса.
Самите
разкази са перфектни, доставят ти изключително удоволствие от четенето. Във
въведението Даниъл обяснява как редактори и критици са смятали, че въпреки че
Фицджералд е добър романист, кратките форми са били неговата стихия. Аз се
присъединявам към това мнение на 100%. Разказите са му плътни, грабващи, някои
от тях дори разтърсващи. Той вплита в тях толкова много теми, колкото някои
писатели само си мечтаят да засегнат в своите романи. Нямаше разказ, който да
ми е скучен, който да пропусна или да прочета повърхностно. Всеки носеше
различно усещане и някак си все едно опознавах различна част от душата на
Фицджералд.
Много
ярко си личи защо тези разкази са цензурирани и отхвърляни – в тях Фицджералд
открито говори за Голяма депресия в Америка, за бедността в страната, за
неуспехите в Холивуд, алкохолизма, леките жени, сексът за една вечер, лудите,
лудниците, животът в тях ... Теми, които по това време не са очаквани от него. Това е било и голямата болка на Фицджералд – той е искал да
пише за истинските неща от живота, а от него са изисквани истории за младежки
любови и животът на богатите. А в тези разкази той е много по-черноглед,
обстановката е много по-тъмна, много по-реалистична .. и така той с години се е
разминавал с редакторите. Много от разказите имат автобиорафичен елемент.
Фицджералд е обичал да преплита фикция и реалност. И му се е получавало много
добре.
Изключително
сполучливо е и оформлението на самия сборник. Всеки разказ започва със снимка
от личния архив на Фицджералд, сканирано копие от оригиналния разказ и кратък
коментар от Ан Маргарет Даниъл, който те въвежда както в историята на разказа,
така и в неговото тълкуване. За мен „Бих умрял за теб и други изгубени истории“
е като автобиграфия на Фицджералд, преплетeна с неговите творби, която описва
живота му още по-добре.
Първата
ми среща с Ф. Скот Фицджералд започна
колебливо, но завърши с огромен възторг от този автор. Определено скоро отново
ще се срещнем някъде в света на думите.
Прочетете още:
CONVERSATION