„Трите дъщери на Ева“: Година и половина по-късно

„Религията в тази част на света беше колаж. Ако си пийвал през цялата година, но имаш угризения, разкайваш се в нощта на Кадр, когато греховете на човек се опрощават изцяло, ако искрено се покае за тях. Мнозина постеха по време на Рамазан – хем да възобновят вярата си, хем да отслабнат. Светите хора се сливаха с безбожниците.“

Пиша ревюто на „Трите дъщери на Ева“ наистина година и половина по-късно отколкото трябваше. Тази книга на Елиф Шафак я отлагам от момента,  в който излезе и все не намирах време за нея. Оказа се, че е било грешка.

Аз съм от хората, които са чели всичко излязло на авторката у нас. Определено харесвам Шафак – харесам нейния стил на писане, харесва ми начинът по който поднася историята. По моето скромно мнение обаче нейните книги, които заслужават вниманието на читателите са „Любов“, „Чест“ и „Копелето на Истанбул“. В останалите й романи нещо все не ми достигаше, а с книгите „Майстора на куполи“ и „Речникът на погледите“ Шафак буквално ме разочарова и може би и това е причината да отлагам толкова време „Трите дъщери на Ева“.

Но най-накрая нейният момент дойде и определено съжалявам, че не се сблъсках с тази история по-рано. Това е роман за Бог, религия, политика, лицемерието в обществото и за всички конфликти, които се пораждат около тях.

Накратко това е историята на младата туркиня Пери, която расте като невинна жертва в непрекъснатата война между самотния секуларизъм на баща си и ислямската религиозност на майка си. Момичето печели стипендия за Оксфордския университет и пристига в Англия. Там се сприятелява с чаровната Ширин – атеистка от ирански произход, и Мона – забулена с хиджаб египто-американка. Едно необичайно приятелство на три съвършено различни жени от мюсюлмански произход – Ширин Грешната, Мона Набожната и Пери Раздвоената.

Това е история за отстояването на вярата и за любовта, за победата над страховете и удоволствието да изречеш истината.

Аз изключително симпатизирам на Елиф Шафак и то не само като автор. Тя е от тези популярни личности, които заявяват открито своето мнение и не са безразлични към случвашото се около тях. Дали ще бъде вплетено в някоя от нейните книги или ще го заяви директно в някое свое интервю, Шафак не крие мнението си за проблемите на Турция и изобщо не се плаши да отправя критики както към управлението на държавата, така и към опорочването на вярата на моменти. Дори и това да й коства Турция да я съди, защото в книгата си „Копелето на Истанбул“ признава, че има арменски геноцид. 
Тази нейна твърда гражданска позиция е силно изразена в „Трите дъщери на Ева“ и точно заради това романът ми хареса толкова много. Това е книга, която засяга едни от най-обсъжданите теми, а именно – радикалният ислям, политката на Турция спрямо малцинствата, а и не само. Религията и до каква степен влияе на живота на хората, Бог изввън тази религия и лицемерието на едно цяло общество, което е набожно, но с много условия и „тарикатлък“ в изпълненението на същата тази вяра.

На всяка една страница от романа си личи мнението на Елиф Шафак, която отново не се притеснява да назовава проблемите директно и с истниските им имена. Построената около вечно раздвоената Пери история ни показва как постоянно лутащата се Турция в своята политика и вяра, влияе и на хората в тази държава. И когато всички около теб те карат да избереш страна и да имаш позиция по наболелите проблеми, има хора като Пери, които искат да имат лично мнение, да не са част от някаква маса и това ги кара да се лутат, да не знаят кои са и да допускат грешки, защото не са сигурни в себе си. А в същото време това общество е изтъкано от лицемерие, което нито спазва законите, които проповядва, нито е толкова религиозно, нито мисли нещата, за които държат речи.

В своя типичен стил, на фона на тези религиозни и политически войни, Шафак ни запознава с една любов, по ученически силна, но и по ученически несподелена. Една любов, която е на една крачка от омразата и която завършва с предателство, което влияе на съдбата на всички.

За финал мога да кажа, че „Трите дъщери на Ева“ е една от най-добрите книги на Елиф Шафак. Определено я препоръчвам на всички, които се интересуват от нещата, които се случват в Близкия Изток, харесват добре написани книги и най-вече харесват смелата Елиф Шафак, която не се съобразява с условности, а заявява това, което мисли.

CONVERSATION