Book Adventure Club: 24-ти май

Показват се публикациите с етикет 24-ти май. Показване на всички публикации

„Според една древнотракийска легенда, душата на мъртвия се преражда в някоя сродна душа, ако умиращият духне глухарче с последния си дъх.“

Отново на този ден спазвам традицията да ви запозная с книга, която е на български автор. Много се чудех за коя книга да ви разкажа, но после видях, че на купчинката ми с непрочетени книги лежи „Глухарчето“ и се замислих, че може би няма по-подходящ автор от Блага Димитрова, който да публикувам на този празник. Една жена, която във всяка своя творба използва пълното богатство на нашия език. Един автор, който не пише просто, за да запълва страниците с букви. Блага одухотворява думите. Дава им живот и те пред нас се превръщат в едни живописни картини, които ни разказват история.

И в „Глухарчето“ Блага не е изневерила на типичния си стил – достатъчно подробно описателен, литературен, с афинитет към любовната история и политическия реализъм, който я заобикаля.

Накратко, в книгата се запознаваме с момиче на име Анастасия, което се самоубива малко след като завършва училище. Близките ѝ изпадат в шок от новината. Никой не е подозирал, че ученичката ще посегне на живота си. Най-добрата ѝ приятелка - Вангелия, се наема със задачата да открие истината за смъртта на Анастасия. След поредица от странни събития тя се натъква на дневника ѝ. Тогава разбира колко малко е познавала приятелката си. В стремежа си да открие истината, Вангелия започва все повече да се доближава до образа на мъртвата, да имитира гласа, маниерите, дори походката ѝ. Тя дотолкова се слива с чувствата и възприятията ѝ, че започва искрено да вярва, че Анастасия се е вселила в нея, предавайки ѝ всичките си желания, страсти и дори любовта си към художника Александър.

В „Глухарчето“ Блага Димитрова е вплела всички свои любими теми.

Блага Димитрова

Имаме любовта – по детски невинна, закачлива. Момичето тръпне до телефона, за да чуе гласа на любимия и през цялото време се чуди той какво прави. Любовта към изкуството, към живота, към мъртвата.

Имаме и мистичното – Вангелия постоянно чува гласа на своята най-добра приятелка. Започва наистина да вярва, че тя се е вселила в нея, наистина с всеки изминал ден започва да се държи като нея. Блага въвежда тази мистичност още с първите думи в книгата, когато разказва древнотракийската легенда за глухарчето. И благодарение на това през целия роман тази мистика не изчезва и колкото да е реалистичен романа, толкова читателят започва да се чуди дали наистина е възможно духът на починалата да се е вселил в тялото на живата. Разбира се, Блага разкрива истината в последните страници на книгата, а тя е не по-малко тъжна.

Не знам защо, но каквото и да хвана да прочета от Блага Димитрова винаги политиката доста присъства в него. В тази книга авторката отново изразява своята гражданска позиция съвсем ясно. Причините Анастасия да се самоубие се оказват заради политическата реалност у нас, описан е живота на връзкарите и как уж всички са равни, но някои са повече от другите. Когато Вангелия започва работа като телефонистка, Блага подробно описва деня на един държавен служител, без да спестява язвителните си коментари за този вид служба. Из цялата книга може да се прочете мнението на Блага по обществените проблеми, което аз обожавам у един автор.

Много любимо мое нещо у Блага е, че тя винаги има по един символ в романите си, който е постоянен и се появява от време на време като отделен персонаж със собствен сюжет. В „Лице“ това беше говорещият фикус, в „Пътуване към себе си“ една каруца, а тук – телефонът. Едно устройство, което подмени общуването, замени човешкото и играе важна роля за романа.

В заключение мога само да кажа, че дори стилът на писане на Блага Димитрова да не ви е любимият, смятам, че „Глухарчето“ е комплексна книга, която е хубаво да бъде прочетена. Определено те кара да се замислиш над много теми.

Още от автора: „Лице“

„Щурците замлъкнаха в страховит синхрон. Над селото се спусна мълчалива мъгла, а над черните планински върхове небето беше огромно, отрупано със звезди, без нито едно облаче. Въпреки това в среднощната тишина прозвуча гръмовен тътен.“

Днес е 24-ти май и по случай празника реших да ви запозная с един български автор, който според мен заслужава нашето внимание. За отрицателно време прочетох „Софийски магьосници 2: В сърцето на Странджа“ от Мартин Колев и останах много доволен от прочетеното.

Продължението на „Софийски магьосници“ ни отвежда там, където първата книга завърши. Бриян все още свиква с мисълта, че няма амулет и се учи как да живее както без него, така и без едни от най-близките си хора, защото Ванина е заминала, а Свилен е изчезнал и никой не знае къде е. Събитията от улица „Дъждовна“ още не са забравени и последствията от битката са пресни. Бриян е станал звезда, всички го познават, но той не се интересува от това. Единственото му желание е да научи повече за историята на семейството си и по-специално за прадядо си, великия магьосник Налъмов.

Но нещата не остават спокойни за дълго.

Някой или нещо ги примамва в един омагьосан капан, който ги пренася в сърцето на Странджа, а там бродят караконджули, нестинарки танцуват върху жар, самодиви пеят, а един змей толкова се разбеснява, че дори самата столица е заплашена от него. Въпросът е как ще приключи всичко за нашите герои?

Интересна подробност (и съвпадение) е, че събитията в „Софийски магьосници 2: В сърцето на Странджа“ започват точно в нощта на 23-ти май.

Не бях кой знае колко впечатлен от първата част на "Софийски магьосници". Да, като цяло ми хареса – идеята за толкова много магия в София е супер яка и да четеш как места, които виждаме всеки ден имат и своята магическа страна е много увлекателно и дори бих казал ... сладко. С тази дума бих описал и първата част – сладка.

Но „В сърцето на Странджа“ нещата определено са различни и то към много по-добро. Тук Мартин Колев се е постарал да изгради един свят, който е вълнуващ от първата до последната страница. Още от пролога аз лично започнах да си представям какво би било да видим книгата екранизирана, което поне за мен е знак, че историята наистина ме е грабнала.

В продължението авторът е преплел както облика на „модерните магьосници“, така и нашия фолклор, който сам по себе си е толкова магичен, че няма нужда да измисляш кой знае какво. Просто слагаш прекрасната природа на България, някое сгушено китно селце, самодиви в гората, нестинарки, един голям змей и си готов. Магията е на лице. Само че в тази история има много повече.

Хареса ми как като по учебник на фентъзито си имаме пътуване във времето, наблюдаване на спомени, тъмни заклинания, от които нищо не помниш, една голяма тайна в семейството и един злодей, който се оказва неизвестен за нас, а тези, които вършат лошотиите в книгата, са само негови марионетки.

Хареса ми самата атмосфера, която е в цялата книга и колко наистина изпипано е всичко. Ако в първата книга за софийските магьосници се впечатлявах само от това, че всичко се случва в столицата, то сега имаше напрежение, лека загадка и изпитвах удоволствие от четенето. Имаше съспенс, имаше връзки, които трябваше да се следят. Просто „В сърцето на Странджа“ имаше всичко, което трябва да ти предложи една книга от този жанр, а това, че е писана от българин само още толкова може да ме радва.

Мартин Колев

Да, може би за много от вас книгата няма да е оригинална с нищо, ще кажете дори, че авторът е изкопирал еди кое си известно име от този жанр. За мен обаче това е едно леко четиво, което не те натоварва по никакъв начин и те кара да се отпуснеш. Особено след „4 3 2 1“ имах нужда точно от такъв роман. А това, че Колев е надградил историята и във втората книга виждаме едно много по-добро писане и един много по-добър сюжет, ме кара да чакам третата част с нетърпение.

Защото, ако съдим по отворения финал, който толкова много ми хареса, трета част със сигурност ще има и тръпна да видя къде ще ме заведат този път софийските магьосници.

Абонамент за: Публикации ( Atom )

Book Adventure Club

featured Slider

„Глухарчето“: Между личната трагедия и политическата реалност

В сърцето на Странджа е още по-вълнуващо!

За мен

Търсене

Харесайтe във Facebook

по издателство