Back to the Classics: „Любовникът”
„Много скоро в живота ми стана
твърде късно.“
Получих
„Любовникът“ като подарък от една много скъпа за мен приятелка, за която тaзи изповед е любима. Сега, след като я прочетох, напълно разбирам защо това е така.
„Любовникът“ е книга, която е по френски щура, различна и не се вписва в нито
едно литературно клише. Това е изповед, на една жена, която води един различен
за повечето от нас живот и на 70 години решава, че е готова да сподели
историята си със света.
„Любовникът“ е най-известното произведение на
Маргьорит Дюрас. Още с излизането си през 1984 г. романът става събитие. В него
авторката възкресява детството и юношеството си в Сайгон, столица на Френски
Индокитай, през трийсете години на миналия век. Срещата между
петнайсетгодишната девойка и много по-възрастния от нея китаец рентиер служи за
завръзка на една от най-вълнуващите любовни истории във френската литература.
„Любовникът“
е много повече от историята на любовта между китаеца и бялото момиче. Да, тя е
в центъра на събитията и показва различни аспекти от вътрешния свят на Дюрас.
За мен обаче историята свързана със семейството на писателката бе много
по-интересната сюжетна линия. За това как една майка може съвсем видно да
покаже предпочитанията си спрямо собствените си деца, но по този начин да
разруши световете им и да обърка представата им за истинска любов. За това как
може да ги накара да враждуват помежду си и отношенията им да са по-скоро като
на война.
Настроението
в романа може да се опише с една дума – ТЪГА! Докато четеш е възможно по-скоро
да се натовариш, да ти е мъчно за живота, който е водила Маргьорит Дюрас и как на моменти е откровено самотен и
празен. Дори любовните й отношения с китаеца не могат да събудят у нея големи
чувства и всичко стои някак стерилно в цялата ситуация. И въпреки че казва
много големи истини директно в книгата, което за времето си може би е било
впечатляващо, то не толкова прозренията в книгата ще запомня аз, а таи
постоянна тъга.
 |
| Маргьорит Дюрас |
Стилът
на писане на авторката определено не ми е по-вкуса и не мога да кажа, че ме
впечатли, но не може да се отрече, че е уникален и разпознаваем. Цинизмът върви ръка за ръка с една
елегантност, типично по френски, която замаскира дори най-директните
изказвания.
Определено
не мога да кажа, че „Любовникът“ е книга за всеки – напротив! Може би много
хора откровено няма да я харесат и аз лично бих ги разбрал. Истината е, че Маргьорит Дюрас дава доста теми за размишления, които колкото повече време минава
след прочитането на книгата, толкова повече започваш да ги осъзнаваш.
Прочетете още:
Back to the Classics: Мрачната „1984“
Back to the Classics: „Десет малки негърчета“
Back to the Classics: „Парфюмът. Историята на един убиец”
Прочетете още:
Back to the Classics: Мрачната „1984“
Back to the Classics: „Десет малки негърчета“
Back to the Classics: „Парфюмът. Историята на един убиец”
