„Продавачът на вестници и цигари“ : Да следваш съветите на Фройд
„Ние говорим и мълчим, мълчим и говорим и съвсем между другото изследваме тъмната страна на душата.
- И как изглежда това?
- Мъчително опипваме пътя в тъмнината, за да можем от време на време да се натъкнем на нещо, което става за употреба.“
„Продавачът на вестници и цигари“ е книга, която ме накара да се усмихна и да чета с огромно желание и любопитство. Книга, която толкова ме погълна, че докато четях последните й страници не чух, че трябва да сляза на метростанция „Сливница“ и се озовах някъде в тунелите, сам в целия влак. И не, не се шегувам. Добре, че влакът веднага се връща и успях да изляза успешно. :D
Не мога да кажа, че историята е някаква феноменална и нечувана, но определено Роберт Зееталер пише увлекателно и знае как да задържи вниманието на читателя. И моят куриозен случай донякъде го доказва.
„Продавачът на вестници и цигари“ разказва за една година от живота на младия Франц, който се влюбва в прекрасната Анешка, но тъй като любовта му удря на камък, търси помощ от Зигмунд Фройд. Виена през 30-те години, градът се отдава на похотливите си желания, като в същото време се тресе от страха от бъдещето, в което Хитлер ще вземе властта.
В началото книгата ми започна много леко и сладко, като ми напомни френските романи, които много обичам. Виждаме как едно момче, се отделя от малкия град и отива във Виена, за да разбере какво точно е животът и как да го живее. Това приключение го запознава със Зигмунт Фройд, който дава съвети на момчето, които му носят знание, а както знаем знанието е злато, но и носи отговорности със себе си. То обогатява живота, но го и прави по-сложен. И Франц определено разбира това.
 |
| Роберт Зееталер |
Първите му любовни трепети, осъзнаването на политическата обстановка около него, загубата на близките му хора .. всичко това читателят преживява заедно с героя, защото Зееталер успява да те въведе изключително леко в света на своите пресонажи.
Втората половина на книгата обаче ми дойде малко с по-нисък тонус и може би затова не съм очарован от нея. Съгласен съм, че в нея вече се говори за зараждането на злото, дава се началото на войната и последиците от нея, но някак си настроението в книгата спадна рязко и това се отрази и на моето възприятие за нея.
За финал мога да кажа, че книгата е четивна, стегната е, без излишни описания и трепети, но на мен ми се искаше с една идея да е по-емоционална до самия финал. Но определено е четиво, за което си струва да се изгубиш в метрото. :)
Автор: Любен Спасов
