„Финли Донован избива рибата“ – една доста по-добра втора част
„Слушай ме, Финли. Незабавно излез от форума, вземи Дилия от Деня на кариерата и не казвай и думичка на сестра ти за това. Ще се справим сами с проблема, точно както направихме преди.
Преглътнах с мъка при спомените за трупове, за ниската стойност на един човешки живот и за безкрайното копане на лунна светлина.
Точно както направихме преди беше тъкмо онова, от което се боях.“
Втората книга за приключенията, в които Финли Донован се забърква сама, определено ми хареса повече!
За първата книга може би се бях пренавил много или просто наистина е по-слаба. Но в тази имаше всичко налично за една хубава романтична кримка. (Така аз си описвам този тип книги, не знам дали съществува като жанр. 😁)
Втората книга за Финли Донован продължава от там, където спря първата: Набедена за наемна убийца, тя няма вина за ничия смърт (златната рибка не се брои, тя си го търсеше), но въпреки това получава предложения за нови поръчки.
Финли обаче няма намерение да убива никого. Дори когато разбира, че някой иска да премахне арогантния ѝ бивш съпруг, тя решава да го спаси. За да го направи, ще трябва да скочи в море от смъртоносни мистерии, наемни убийци и повече членове на руската мафия, отколкото е здравословно.
Междувременно детектив Ник Антъни, изглежда, е твърдо решен да се върне в живота на Финли. Но едно привлекателно ченге не може да я разсее от най-важната задача: да опази семейството си от ужасяваща смърт. Дори да трябва да наруши няколко закона, докато го прави.
Както в първата част, така и в тази имаше големи фантасмагории, които в реалния живот няма как да се случат или поне не биха се развили по този начин. Както в извършването на престъпленията, така и в разследването им. Но, ако не взимаш книгата на сериозно и просто се оставиш да я четеш като някой разтоварващ филм, определено те увлича и дори наивните ситуации са ти по-скоро забавни.
А забавни случки във втората книга не липсваха - и като ситуации, и като реплики на героите. На няколко пъти се разсмивах с глас, а при мен това е трудно.
В тази част на историята, ако трябва да бъдем честни, криминалната линия е доста по-реалистична от първата. Замесени са мафиоти, схеми, убийства, трупове във фризери, анонимни онлайн наемни убийци, които не се спират пред нищо, за да изпълнят задачата, има и съмнения за корумпирани ченгета. Просто Финли и Веро отново се набъркват между шамарите без да са нито едно от изброените до този момент неща. Разбира се, точно с тях двете са голяма част от фантасмагориите, за които говорех по-рано, но както казах книга ми вървеше бързо, приятно и голяма вина за това имат точно тези две дами.
 |
| Ел Косимано |
Като криминален сюжет съм доста доволен как се стекоха нещата. Всяка загадка намери своя логичен отговор, финалът беше задоволителен, имаше лек обрат на финала, който ни беше подсказан, но аз не вярвах, че ще е такъв, защото си мислех, че ще е прекалена измишльотина, но в крайна сметка и там намерих логика. Остана и една голяма загадка, която, разбира се, е кукичка за третата книга и случаят в нея.
Отново ме подразниха взаимоотношенията между героите - на моменти бяха много нелогични и повърхностни. Но най-голямо развитие като персонаж има във Веро. Ако в първата част нейната бърза трансформация буквално за две глави ме подразни най-силно, защото нямаше никаква логика, то този герой във втората част получи своята плътност, поведението ѝ до някъде се осмисли и дори загатна за още разкрития в третата част.
За финал мога да обобщя: приятна книга, която може да прочетете между другото или ако имате нужда от разпускане. Няма претенции да е нещо голямо и страхотно, но на мен ми допадна искрено.
Автор: Любен Спасов
