Започвам годината с „Изповедите на един книжар”
„- Значи това е библиотека?
Аз: Не, това е книжарница.
Жената: Означава ли това, че хората могат да заемат оттук книги?
Аз: Не, книгите се продават.
Жената: А вие купувате ли книгите?
Може ли някой просто да донесе някоя книга, да ви я даде и да си вземе друга?
[започвах бързо
да губя воля за живот]”
Още
в началото на годината тръпна да ви разкажа за моя любим книжар – Шон Битъл.
Той се завръща с втора книга, а аз разбрах за това съвсем случайно. Мисля си, че
това е идеалното началото за новата книжна година за мен. Харесвам Шон,
неговата уютна книжарница и лудите хора, които работят там. Отделно Битъл ми
напомня на мен, когато и аз работех в книжарница и доста се смея с него и с
това, че не само аз се отнасям така с капризни и странни клиенти.
След
„Дневникът на един книжар” ми беше любопитно дали има какво ново да ни разкаже
Шон за „Книжарницата”, но се оказа, че определено има. В тази книга има още нови
срещи с любимите герои на Шон Битъл в голямата му, претъпкана и уютна
книжарница, с красивите пейзажи на Шотландия.
Виждаме
проблемите на човек, опитващ се да преживее от търговия с книги с помощта на
саркастичното си чувство за хумор и новата си вярна, но невротична помощница
със забележителния прякор Бабчето, пристигнала чак от Италия и която не говори
много добре английски. И въпреки езиковата бариера Шон се разбира много
по-добре с нея отколкото с Ники, която продължава да се държи с Битъл сякаш тя
е шефът и той нищо не разбира от книготърговия.
Също
като в миналата книга Шон разказва забавни случки с клиенти, за културния живот
в Уигтън, шотландски град, посветен на книгите, чийто календар е изпълнен с
фестивали, срещи с писатели и всичко останало, свързано с вълшебната
безкрайност на книгата. Запознава ни с различните нововъведения в „Книжарницата”
като черната дъска, която събира погледи, харесвания във Фейсбук и много
споделяния.
Определено
разбирам защо втората книга се казва „Изповедите на един книжар”. За мен тя е
много по-лична и в нея Шон споделя своите мисли по много теми, дори за
чувствата си към Ана, а до момента това не се бе случвало. Както и в първата си
книга Шон Битъл говори за проблемите на книжния бизнес. От една страна как
самите хора подхождат към търговците и към книжарниците като цяло, но и от друга
– дали онлайн пазаруването ще превземе пазара и магазините ще бъдат принудени
да затворят. В това отношение Шон е оптимист и смята, че хората се усещат, че
изобщо няма да е добре всичко да се премести онлайн и търговските улици да
останат празни.
 |
| Шон Битъл |
В
епилога на книгата той споделя, че след като е приключил писането по „Изповедите
на един книжар”, още повече клиенти има в „Книжарницата”, защото има жажда за
пазаруване извън компютрите.
Въпреки
че има много теми за обсъждане, случки, които да ви забавляват или даже ядосат,
колоритни хора в екипа и извън него, основната тема си остава любовта към
книгите. И ще завърша това ревю с цитат от самата книга:
„С пари не можеш да си купиш
щастие. Но можеш да си купиш книги (което на практика е същото).”
Прочетете още:
