Book Adventure Club

 „Родих се два пъти: най-напред като момиче, в един необикновено лишен от смог ден в Детройт през януари 1960 г.; и после отново – като момче в юношеска възраст, в кабинет на спешно отделение близо до Петоски, Мичиган, през август 1974 г.

В свидетелството ми за раждане е вписано името Калиопа Хелън Стефанидис. В последната ми шофьорска книжка (издадена във Федерална република Германия) като лично име фигурира просто Кал.“

Реших да прочета „Мидълсекс“ от Джeфри Юджeнидис заради всичките хвалебствия за книгата, които съм чувал през годините. Шедьовър е едно от най-често срещаните описания на романа и честно казано исках да проверя наистина ли е чак толкова добра тази история. След година отлагане най-накрая се потопих в историята на Калиопа или Кал .. и да си призная … очаквах повече.

Накратко книгата разказва живота на Калиопа, по-късно Кал, който определено е интересен. Заедно с Кал правим една ретроспекция на семейната му история, като се връщаме назад във времето и се срещаме с младите му баба и дядо и как (и защо) пристигат в Детройт. През погледа на героите освен на личните им истории ставаме свидетели и на много исторически събития. Започва се с подпалването на Смирна от турската армия и всички последствия от военните действия с Гърция; пътуването през океана и как може да стигнеш до Америка; описването на Американската действителност като работенето във фабриките на Форд и превръщането на човека в машина. Виждаме още вечните конфликти бели/черни и ставаме свидетели на гражданска война, която завършва с много жертви.

Разбира се, в основата на романа е това, че главният ни герой се ражда като Калиопа, но след 16-тата си годишнина осъзнава, че по-скоро е Кал. Чрез историята на нейните предци разбираме защо тя се ражда с това медицинско състояние и как е се справя с осъзнаването и пътуването към себе си.

Тази история определено е за широкоскроени хора.  Не е за хомофоби, не е за хора, които не могат да приемат любовта в по-различен вид от този, който е определило обществото. В тази история са вплетени много съдби, решения, чувства, любови. Това не е книга само за сексуална неопределеност. Даже конкретно тази тема се коментира в последните стотина страници на романа и по-скоро ни помага да разберем повече за едно медицинско състояние.

В „Мидълсекс“ по-скоро на преден план излизат вземането на важни решения и последиците от тях. Справянето с трудностите, които животът ти поднася. Това е роман за любовта в различните й форми и за семейството, което винаги е на преден план и остава най-важната ценност.

Допадна ми писането на Джeфри Юджeнидис – ако бях от хората, които си вадят цитати от книги, сигурно щях да изпиша половин тетрадка заради тази. Хареса ми и преплитането на историческите събития през погледа на героите. Харесаха ми самите персонажи – истински, откровени, защитаващи своите избори.

Хареса ми историята на семейството на Кал. Хареса ми как подробно ни се описва любовта между Дездемона и Лефти и как тя е доста важна за нашата история. Хареса ми цялата разходка през годините. Но най-вече ми хареса, че за да разберем главният ни герой, първо трябваше да опознаем и разберем всички останали.

Харесва ми дори и заигравката със заглавието на книгата. 

Джeфри Юджeнидис

И до тук плюсовете на тази книга за мен изчезват. При мен не се получи тази любов към историята. Определено не мисля, че „Мидълсекс“ е шедьовър.

Честно казано очаквах много повече, може би точно заради всички хвалебствия преди да започна да чета романа. Книгата на моменти ми идваше доста претенциозна, а ако отделя интересните части (за мен), обемът й ще се намали на половина. Някъде по средата има доста излишни словоизлияния (въпреки че са написани красиво), които ми доскучаха и донякъде убиха в мен любопитството, което беше породила преди това историята на Дездемона и Лефти.

Разбира се, както казах и по-горе, имаше доста добри моменти. Писането е приятно (въпреки забиването в подробностите), историята си имаше своите силни страни. Просто не разбирам защо е толкова хвалена и препоръчвана. Или поне при мен не се получи.

Автор: Любен Спасов