Book Adventure Club

„Вашите хора са крехки и отчаяни глупаци. Не знаят кое е истинско и кое фалшиво, затова ще се вкопчат в малките си истини, защото е по-добре от това да си представят, че в крайна сметка техният свят може да не е толкова важен.“ 

Из „Републиката на Дракона“

Трилогията „Войната на маковете“ от Р.Ф Куанг съм я набелязал за четене поне от две години. Все отлагах тази книжна среща – не знам и аз защо. Междувременно „Yellowface“ излезе на книжния пазар и първият ми сблъсък с авторката стана с това заглавие. За него имам подробно ревю, което може да прочетете ТУК. 

Тази година стартирах лятото със семейна почивка за 10 дни и реших че сега е най-правилното време да се впусна в тази история, която ме привлича отдавна. И категорично мога да кажа – не съжалявам и за секунда. Това бяха едни страхотни 10 дни, в които съчетавах пълния релакс и шума на вълните с една от най-епичните истории, които съм чел. История, която ме вълнуваше, ядосваше, изненадваше. Книга събрала в себе си мъдрост, добра интрига, военна стратегия, леки фентъзи елементи, чест, доблест .. просто трилогията на Куанг е едни книжно бижу, което трябва да се прочете от всеки, който обича жанра, но и добре написаните книги. 

Ако след „Yellowface“ започнах да симпатизирам на Р.Ф. Куанг, то след книжното приключение наречено „Войната на маковете“ съм неин огромен фен. 

Първа част: „Войната на маковете“

Когато се потопих в първата част от трилогията, още в първите страниците на книгата останах много приятно изненадан. Въпреки че след „Yellowface” имах някакви очаквания за самия стил на писане на авторката, не знаех какво да очаквам от историята за Рин – сираче от Провинцията на Петела, от което единственото се очаква да се ожени за някой богат мъж и да се примри със съдбата си, която са ѝ определили приемните ѝ родители. 

Но когато момичето изкарва отлични резултати на изпита Кеджу и е приета да учи в Синеград – най-доброто военно училище в Никан – всички осъзнават, че се случва нещо безкрайно необикновено. От самото начало на обучението си в Академията Рин става обект на подигравки заради цвета на кожата, пола и произхода си, но скоро открива, че притежава необикновена сила. Така, с помощта на притеснително смахнат учител и известно количество психоактивни вещества, започва обучението ѝ по никому неизвестния предмет Познание.

Рин научава, че богове, смятани отдавна за мъртви, са живи, и че овладяването на контрола над нейните собствени сили е много по-важно от оцеляването във военното училище. Защото – макар империята Никара да живее в мир – отвъд тясното море федерацията Муген все още крои планове. След Първата война на маковете в продължение на десетилетия Никан е окупирана от напредналата във военно отношение Федерация и замалко не губи контрол над континента през Втората война. И макар повечето хора да са абсолютно незаинтересовани от случващото се, неколцина са наясно, че и най-малката искра може да разпали Трета война на маковете. 

Първата част МНОГО ми хареса!

Толкова добре е описано всичко - борбата за чест, войната, отношенията между хората, пътят на Рин от сираче, през успешен студент до участието ѝ във войната като още по-успешен воин. Хареса ми как авторката постепенно ни въведе в света на героите и как подробно ни разказа както за героите, така и тяхната история, за да можем да схванем всичко, което се случва и ще се случва в следващите части.

Доволен съм и от всичко, което се случи с героите. Да, тъжно ми е за съдбата на някои, но всичко беше справедливо.

Хареса ми как Р.Ф. Куанг описва войната - без излишно романтизиране и без да се притеснява да спестява детайли за нейния ужас. И най-вече ми хареса колко различна е авторката тук в сравнение с „Yellowface”. Това за мен показва колко талантлива е тя.

В „Goodreads” взех една звезда в оценката си заради малко по-мудното действие на моменти - аз обичам по-динамични сюжети. Но в тази история и това не ми беше голям проблем. Толкова запленен бях. Пълно бягство от реалността е тази книга и нямах търпение веднага да започна втората част – да остана само с една книга ми беше малко. Исках да чета още за Рин и за мисиите които ѝ предстоят и които бяха загатнати на финала на първата част.

Втора част: „Републиката на дракона“

Ако можех да дам 10 звезди за „Републиката на Дракона”, щях да го направя! ТОЛКОВА МНОГО МИ ХАРЕСА!

Р. Ф. Куанг определено започва да ми става любимка, а трилогията „Войната на маковете” ще остане завинаги в книжното ми сърце, усещам го.

В „Републиката на дракона” има огромно надграждане - в историята, в образа на Рин, в действията на героите. След войната има последици за всички. Отново ще кажа, че много ми харесва как Куанг не романтизира военните действия и както не се притеснява да описва какво се случва на бойното поле, така ни показва, че всяко едно военно действие носи грозни последици за всички участващи в него, на всяко едно ниво.

Нямаше герой, който да не е засегнат от Третата война на маковете - всеки носеше белезите със себе си, независимо дали са видими или не. Още по-лошото е, че много бързо оцелелите трябваше да се приготвят за нови военни действия с много по-изкусен противник. Най-хубавото е, че чрез сюжета на романа, Куанг отправя послание за мир и за това, че воденето на войни не трябва да съществува в съвременния свят.

В „Републиката на Дракона” има и много политика. На страниците на романа са събрани толкова много схеми, интриги, местене на „пешки”, смяна на позиции, предателства, че хем ми беше интересно да чета, хем ми беше тъжно как всичко може да се съпостави с нашата реалност в момента. И до ден днешен нашите управляващи ни дават фалшиво усещане за свобода и право на избор, а всъщност сме пионки в една игра на власт, в която губещи сме само ние - обикновените граждани, които се опитват да оцелеят.

А втората част така завършва, че когато я приключих, бях готов веднага да отворя следващата, защото на финала се обещава един финален сблъсък, който със сигурност ще бъде епичен, но и чисто човешки ми бе любопитно кой ще бъде победител в крайна сметка.

Трета част: „Изгарящият Бог“

Достоен финал на една повече от прекрасна трилогия!

Р.Ф. Куанг ме спечели като фен, заради това книжно приключение, в което ме вкара. С „Yellowface” определено започнах да ѝ симпатизирам, но тук се влюбих.

Не съм вярвал, че фентъзи толкова ще ме заинтригува и ще изям три немалки тома за отрицателно време.

Третата част от „Войната на маковете” е една перфектна симбиоза между първите две книги - военните действия в първата и политическите игри и интриги и стратегическите решения на един владетел от втората. Куанг ни прави съпричастни с последното усилие на Рин да спечели голямата война и да поведе своята страна към пълна победа и растеж.

Отново на всяка страница има изненади, обрати, предатели и може би дори очаквани решения на някои герои. Но всичко това ни води към един финал на историята, който може да не се хареса на всички, но изглежда най-справедлив и логичен. На финала видях тази Рин, която харесах и всяка друга нейна постъпка щеше да бъде предателство към нейния изграден образ и към вярванията, които проповядваше в продължение на три книги.

Взех една звезда от оценката си, защото книгата ми дойде малко по-бавна отколкото ми се искаше. Може би и с малко по-голям обем, отколкото беше нужно. Но всичко си заслужаваше заради финала, който ме разби. Въпреки това, ще взема тази звезда, за да изразя най-правилно усещането си към финалната част.

И ще завърша с думите, които може би повтарям откакто прочетох първата книга - ако се чудите дали да започнете трилогията, спрете да го правите. Освободете си време през ваканцията и се потопете в свят на богове, чест, гордост, политика, любов, война, култура.

И отново - страхотни послания от Р.Ф. Куанг - за войната, последиците по време и след нея и жертвите, които се дават във всяко едно отношение и на всяко едно ниво.

Съвсем скоро ще прочета и „Вавилон”. Куанг явно е различна във всяко едно свое произведение. Нямам търпение да разбера какво ми е приготвила там.

Автор: Любен Спасов

 „Bestsellers are chosen, nothing you do matters.“

Много отдавна искам да прочета поредицата „Войната на маковете“ от Р. Ф. Куанг, но все не стигам до нея. След това в ЕПЗИОД 5: НЕПРЕВЕДЕНИ КНИГИ от Book Adventure Club Podcast гостенката ми Кремена Христова доста силно похвали „Вавилон“ от Куанг и тя веднага влезе в списъка ми за четене. Но първата ми среша с авторката не е с нито едно от тези заглавия.

Един ден в Goodreads прочетох силно възторжени мнения, от няколко български издатели, за „Yellowface“. Книга, която разказва за това как една бяла писателка (Джун), краде ръкописа на такава от азиатски произход (Атина Лиу), след като тя умира. След това го публикува и за седмици книгата се превръща в бестселър. Голямата интрига е дали кражбата ще остане незабелязана? А може би дори е дали изобщо може да се нарече кражба? „Yellowface“ ни показва книгоиздаването отвътре с всичките негови особености и правила. Показва ни бизнеса, който не се различава по безскрупулност от всички други видове бизнес. Показва ни и колко различна във всяка една своя творба може да е Куанг.

Заради всичко изброено горе, не се и замислих за секунда дали да си купя книгата, когато я видях в едно страхотно луксозно издание при екскурзията ми в Амстердам. Нямах търпение да се потопя в тази история и затова не можех да дочакам българското издание.

Очакванията определено ми се оправдаха. Да, не съм чак толкова впечатлен, колкото ми се сториха коментарите в мрежата, но определено смятам, че това е доста важна книга, която поставя на преден план наболели проблеми и ги разглежда по много безпристрастен и добър начин.

За мен книгата може да се раздели на три теми:

•        Голямата интрига за масовия читател
•          Книгоиздаването отвътре
•          Наболели обществени проблеми и социални мрежи

Интригата за масовия читател определено не е за подценяване. Книгата е структурирана много добре и буквално до последната глава те държи на тръни и не знаеш какво точно да очакваш. Финалът за мен е тъжен, но колкото и странно да ви се стори, ме усмихна, защото си помислих, че колкото и да е тъжен е най-логичното действие.

Секунди след като си купих книгата в Амстердам

Още в началото на книгата Куанг ни шокира с нелепата смърт на Атина Лиу и след това през целия роман ни държи в напрежение дали кражбата на Джун ще й се размине. В един момент дори нещата така се нареждат, че аз като читател започнах да си мисля, че всичко за Джун ще се нареди добре и може би това е този обрат, който никой не очаква. Няма да издавам нищо, но, разбира се, не се оказа точно така. Втората половина на книгата е доста динамична и Джун поема доста „шамари“, които не очаква.

А не ги очаква, защото тя с всяка изминала глава все повече се опиянява от случващото се около нея и в даден момент забравя, че нейната книга тръгна от чужд ръкопис и дори убеждава себе си, че всъщност тя изпълнява последната воля на Атина. А самата Джун ми е изключително любим персонаж. Куанг я е изградила точно на ръба на моралното, дразнещото и циничното. В един момент нейната саркастичност, грубост, заядливост, те разсмива истински, но след това голямото ѝ его, безпардонност, наглост и липса на всякаква съвест и такт те отблъскват и дори започваш да искаш всичко около нея да се сгромоляса. Джун определено е една противоречива личност, на която винаги някой друг е виновен за всички лоши неща, които ѝ се случват.

Заради всичко изброено горе съм сигурен, че масовият читател би харесал тази книга – качествена драма, голяма интрига, изненадващи обрати и неясно развитие на сюжета до самия край. Много ми е любопитно обаче как би възприел читателят всички подробности за книгоиздаването в тази книга. Биха ли му доскучали или напротив – биха му били любопитни?

В моя подкаст, едни от най-слушаните епизоди са от поредицата „Издателите разказват“. Както се шегувах с моите приятели, тази книга е като епизод от поредицата. В книгата има толкова много подробности как работи книгоиздаването. Детайли за това как се избира история, как издателството решава да я подкрепи, как се чувстваш на книжни премиери, когато има 5-6 човека или пък какво е чувството да видиш как си работил с цялото си сърце над някоя книга и хората просто да не я четат.

Описан е бизнесът, който използва тези на върха, а другите много лесно замита под килима. Описано е и как, особено като автор, се надяваш на хората да им пуска какво има да им кажеш и да искат да споделяш с тях мислите си. За мен, като човек, който е бил част от магията на книгоиздаването, тази част от книгата ми бе доста любопитна. Някои случки ми връщаха хубави спомени, други не чак толкова, а трети ме караха да съчувствам на героинята, защото я разбирам напълно с какво се сблъсква. Но ми остава любопитството как ще се приемат тези подробности от масовите читатели.

Р. Ф. Куанг

Но това, което наистина ме впечатли е тази, обособена от мен, трета тема в романа, а именно наболелите проблеми в съвременното общество и социалните мрежи. Както може да се досетите, в този роман се говори много за расизъм. За това дали бял автор може да разказва азиатски истории в своите книги. И обратното.

Обръща се внимание на ограниченията, които си поставяме в това направление и как литературата, изкуството отиват на заден план и вместо да се радваме, че една история се разказва и ще бъде запомнена от много хора, ние се вглеждаме в лицемерните политически теми, които само изместват фокуса от важното. Теми, които се пренасят на „бойното поле“ в социалните мрежи, където всеки може да си говори каквото иска, да съсипе нечий живот, кариера, само защото се е почувствал обиден от нещо.

Изведнъж границите между дискриминацията и защитата на правата на човека се размиха и всеки борави с понятията както сметне за добре. Това, което наистина ме впечатли при Куанг е, че тя даде и двете гледни точки и, дори смея да твърдя, че в нейната книга е наблегнала на проблем, който и мен доста ме вълнува, а именно – отиването в крайности и това как борбата за права изведнъж се оказва война, в която наказанието е да отнемеш нечие чуждо право – да се изказва свободно; да разказва история, която не е негова, но го е впечатлила и си струва да бъде споделена; да има различно мнение от масата.

И тъй като това ревю стана много дълго и не знам дали изобщо някой е стигнал до тук, то за финал искам да кажа следното: Това бе първата ми среша с Р. Ф. Куанг, но определено няма да е последната!

Автор: Любен Спасов