„Вода за цветята“ – поредната книга от френски автор, която заобичах
„Винаги е така със смъртта. Колкото е по-отдавнашна, толкова по-малка власт има над живите. Времето побеждава живота. Времето побеждава и смъртта.“
„Вода за цветята“ е поредната книга от френски автор, която ме кара да се влюбя още повече в техния стил на писане, начин на поднасяне на историята, реалистичните герои и още по-реалистичните им съдби. Независимо колко тежка е историята в книгата на Валери Перен, четенето ѝ по-скоро те кара да се чувстваш добре, да оценяваш живота и ти дава пример как може да преминаваш през тежките ситуации, на които той може да те подложи.
В книгата се запознаваме с Виолет Тусен, която е пазителка на гробище – работа, която мнозина биха сметнали за отблъскваща, но за нея е спасение и ново начало. Тук тя намира убежище, предлагайки утеха на скърбящите, защото само позналите загубата на най-близките могат да разберат чуждата болка. Градината и се превръща в пристан, а отглеждането на цветя и билки, на плодове и зеленчуци и носи усещане за смисъл. Така постепенно усвоява умението да се радва на малките неща – чаша ароматен чай, прясно откъснат плод, импровизирани вечери с приятели в градината...
Тя, която няма никого и нищо на света, открива умиротворение в този малък оазис на мълчанието, сред съседи, които вече са извън човешката суета. Със състрадание и разбиране гледа драмата на останалите на този бряг, предлагайки утеха и рамо, на което да поплачат. Защото винаги има неизречени думи, които напират да бъдат казани, макар че онези, за които са предназначени, вече не могат да ги чуят. Виолет обаче разбира – и казаното, и премълчаното.
Един ден в гробището пристига загадъчен мъж, който търси информация за непознат, при когото майка му е пожелала да бъде погребана вместо до баща му. Двамата с Виолет ще разплетат стара любовна история, докато постепенно заплитат своята. Минало и настояще се смесват, за да разкажат за самота и страдание, мъка и разкаяние, но и за любов, по-силна от смъртта.
От „Вода за цветята“ ще запомня мъдростта на Виолет, нейното мислене и настройката ѝ за това как трябва да живеем дните си на Земята. Тя е научила своите уроци по най-трудния начин, но те са я направили това, което е и тя е приела съдбата си, въпреки че първоначално е искала да се откаже.
Книгата е смесица от семейна драма, мистерия и до някъде дори бих казал уютно четиво. Роман, който на всяка страница те кара да се замислиш и да съпреживяваш всичко, което се случва на героите. Книгата е бавна, но ти изобщо нямаш нужда от динамика. Просто се оставяш на Виолет да те води и да ти разказва.
В един момент се сместват три сюжетни линии, но Валери Перен толкова умело е написала всичко, че това изобщо не е проблем. Тези сюжетни линии са взаимно свързани и не могат една без друга. Майстор е Перен. В една натоварена работна седмица ми помагаше вечер да си почивам с нейните думи, мъдри послания и една книга, която е до болка октровена и истинска, не спестява нищо, но това всъщност е най-голямата ѝ сила.
Да, смъртта е основна тема в книгата и може би много хора биха се отдръпнали от нея заради това. Но в същото време, еквивалентно застъпена е и темата за живота. За това как да продължиш след загубата на любим човек, трябва ли да ровиш в миналото или да приемеш нещата такива каквито са, има ли живот след опустошителната болка и предател ли си, ако продължиш напред.
Валери Перен засяга теми и като майчинството, бащинството, любовта, намесата на родителите в отношенията на младите, класовото разпределение, важността на книгите и четенето, голямата роля на семейството в живота на човек.
Моята трилърова и криминална душа също беше задоволена с тази книга, защото има част в историята, която е обвита в мистерия и нашите герои търсят отговори на въпроси. Двама родители, които искат да знаят истината за съдбата на тяхното дете. Истина от която няма да им олекне, но те са наясно, че трябва да я научат. Истина, която на финала носи опрощение и утеха. Не, защото поправя нещата, а защото дава отговори за едно изчезване, което вече има своето логично обяснение.
Препоръчвам да прочетете „Вода за цветята“ – да, не е лека книга и темата в романа не е от най-приятните. Но ще получите една добре написана история, пълна с много смисъл, емоции, важни послания и още по-важни примери.
Благодаря на Креми от „Изток-Запад“, която бе категорична в препоръката си на тази книга за мен. Хареса ми и то много!
Автор: Любен Спасов
