„Вавилон“ – поредният мащабен роман от Р. Ф. Куанг
„Ами след като в Библията Бог е разделил човечеството, аз се питах дали… дали в такъв случай целта на превода не е да го обединим отново. Дали не превеждаме, за да… не знам, да върнем отново този рай на земята между народите.“
Определено може да се каже, че съм огромен фен на Р.Ф. Куанг. Трилогията „Войната на маковете“ и „Yellowface” си остават едни от най-хубавите книги, които съм чел, препоръчвам ги от момента, в който ги прочетох и с удоволствие ги подарявам, защото са качествени романи, които трябва да достигнат до повече хора. Всички книги на авторката се отличават с прекрасно писане, интересни герои и мащабни истории, които те въвличат в своя свят. Личи си колко подготвена е Куанг и че изпипва всичко – от проучванията за книгите си до всяка една дума поместена в тях.
„Вавилон“ не прави изключение. Тук отново имаме прекрасно изграден свят, история, която те омагьосва, сложни взаимоотношения между героите, перфектно писане, мащабна идея, изпълнела по брилянтен начин и много труд относно лексика, превод и всички подробности около Оксфорд и времето, в което се развива действието.
Книгата ни отвежда в 1828 година, когато Робин Суифт, останал сирак след епидемия от холера в Кантон, е доведен в Лондон от мистериозния професор Ловел. Там години наред изучава латински, старогръцки и китайски, за да се подготви за деня, в който ще постъпи като студент в престижния Кралски преводачески институт на Оксфордския университет, наричан още “Вавилон”. Неговата прочута кула, студентите и учените, които се трудят в нея, са най-големият център в света, посветен на изкуството на превода – и по-важното, на магията. Среброделието – използване на значението, изгубено в превода, като енергиен източник, посредством омагьосани сребърни кюлчета – осигурява на Британската империя могъщество, несравнимо с нищо друго, което дава сили на непрестанния стремеж към колонизация.
В очите на Робин Оксфорд е утопичен свят, посветен на познанието. Но познанието се подчинява на властта – и като китайско момче, отгледано във Великобритания, Робин осъзнава, че да служи на “Вавилон”, означава да предаде своята родина. С напредването на следването му, Робин се озовава в центъра на борбата между “Вавилон” и тайнственото Херметично общество – революционна организация, посветена на съпротивата срещу експанзията на империята. И когато Великобритания разпалва несправедлива война срещу Китай за сребро и опиум, Робин трябва да реши… Дали могъщите институции може да бъдат променени отвътре, или революцията винаги изисква насилие?
И въпреки всички позитиви на книгата, които изброявам по-горе се радвам, че преди време се отказах от идеята да се запозная с авторката първо с „Вавилон“. Ако бях започнал с тази книга определено щях много по-бавно да наваксам с другите романи на Куанг. И причината не е в това, че „Вавилон“ е лоша книга. Напротив. Просто в сравнение с другите ми беше доста по-бавна, по-описателна, на моменти дори мудна. И не ме разбирайте погрешно – това, че една книга е бавна за мен не е минус. Всички книги на Куанг са такива. Тук обаче нещо ме спъваше малко повече в четенето в сравнение с останалите. Сякаш на моменти нещо липсваше.
Самият финал се усети леко като кръпка, защото през цялото време действието на книгата бе доста описателно. Разбирахме подробности за живота в Оксфорд и по-конкретно Вавилон доста напоително и изведнъж кулминацията се случи някак изведнъж. Или поне аз така го усетих.
Като цяло си мисля, че самата книга можеше и да е с една идея по-кратка, защото отново към финала действието ми се стори като излишно раздуто. Нещата можеше да се развият много по-динамично и да те накара да усетиш някакъв вид ентусиазъм от развръзката.
Това обаче не значи, че трябва да се откажете от „Вавилон“ - прочитът на книгата си заслужава най-малкото заради бележките под линия на авторката и на преводача Богдан Русев. Особено любопитни ми бяха неговите. Той обясняваше защо е решил да преведе дадена част от книгата по този конкретен начин, обясняваше своите избори за превод за определена дума и това някак си придаваше допълнителна стойност на всичко, като се има предвид и темата на самата книга. Според мен Богдан Русев съвсем спокойно може да напише кратка книга за превода на „Вавилон“ и това би било любопитно точно колкото и самата книга.
И тук Куанг успява да ме накара да се запаля по темата за която пише. Както се пошегувах с приятелите ми, тази книга е порно за преводачи. Толкова любопитни подробности има за корена на думите, всяка дума от къде произлиза, как може да се преведе на различните езици… просто докато четеш романа получаваш една много добра обща култура, която в контекста на книгата е част и от приключението на героите.
Самото писане на Куанг както винаги увлича. Аз „Вавилон“ го виждам и като поредица, защото всеки етаж в кулата и всяка една година от обучението на героите в нея е различна и предразполага различни любопитни ситуации. Куанг е майстор на създаването на светове, които бързо ти стават любими и започваш да приемаш лично всичко, което се случва на героите.
В обобщение: още едно добро заглавие от Куанг. За мен по-малко любимо в сравнение с другите ѝ книги.
Автор: Любен Спасов
