На кино с книга: „Моят полицай“
„Обмислях да започна със следните думи: „Вече не искам да те убия“ – защото наистина не го искам, - но после реших, че ще ти прозвучи твърде мелодраматично.“
„Моят полицай“ е книга, която отлагам от много време. Съответно, защото исках първо да се запозная с романа на Бетан Робъртс, филмът също стои в списъка ми за гледане отдавна. По време на великденските празници обаче успях да намеря време и да прочета историята, която определено не е много празнична. Цялото преживяване се допълни идеално с филма, който гледах в първия ден на Великден и си признавам, че леко ме депресира. Но пък отдавна не съм писал в рубриката „На кино с книга“, а това заглавие е любопитно завръщане към нея.
„Моят полицай“ определено не е моята книга, но въпреки това не мога да кажа, че е лоша.
Самото написване не успя да ми донесе някаква емоция, да ме накара да се загрижа за героите или пък да успее да ме разтърси до такава степен, че да мисля над прочетеното дълго време.
Да, много красиво написана, говореща за проблемите на героите по един много деликатен и изтънчен начин. Бетан Робъртс говори за сериозни теми с един финес, в който няма нищо цинично, вулгарно или прекалено. Всичко е написано с мярка и по-скоро целта му не е да шокира, а да те накара да се замислиш над много теми. Емоционално обаче не можах да усетя историята и не успях да се свържа с героите и техните болки.
Но книгата определено е тъжна. И то много. Ако не обичате ЛГБТИ романи, не ви препоръчвам да четете „Моят полицай“, но тук си мисля, че темата е доста по-голяма от това. В книгата ставаме свидетели на една човешка драма - за вечния затвор, в който някои хора са принудени да живеят. За ограниченията и жестокостта на 50-те и 60-те години, когато никой не е можел да бъде свободен и „различната“ любов е била престъпление. Осъзнаването на жестоката истина, че някои неща изобщо не са се променили и са приложими и днес. За тайните, които винаги излизат наяве и за действията, които винаги имат последствия. За искането на прошка – действие, за което никога не е късно и което винаги изисква голяма сила. За изкупването на вина.
Главните ни герои – Марион, Том и Патрик – са хора, които се опитват да изживеят голямата си любов без да се налага да се обясняват на околните и да се съобразят с тях. Марион и Патрик са страхотни разказвачи и всеки споделя с читателя своята болка, своята гледна точка над историята и всеки един от тях е прав за себе си. Тук няма правилна и грешна страна – тук има любов и желанието да я запазиш само за себе си.
 |
| Бетан Робъртс |
Филмът от своя страна смея да кажа, че е много добър, защото идеално е уловил атмосферата на книгата. Докато го гледах се чувствах по точи същия начин както докато чета романа. Актьорският състав е доста добър, а Хари Стайлс дори ме изненада с успешното предаване на дълбочината на образа на Том. Ако в книгата той е по-скоро страничен образ, въпреки че е в центъра на историята, то във филма той има много повече емоция и важност за историята и не е просто страничен наблюдател, оставил се нещата около него просто да се случват.
И въпреки че не мога да кажа, че книгата ми хареса, определено не съжалявам, че я прочетох.
Автор: Любен Спасов
