Book Adventure Club

 „Очите ти, Мари – поясни госпожицата с мек и ласкав глас. – Имаш прекрасни очи. Душата ти прозира през тях. Толкова много болка и блян. Толкова жадни за щастие. Толкова умора. И толкова голяма сила.“

Тази година не аз избрах коледното си четиво – по-скоро то избра мен. Заедно със страхотния екип на издателство „Лемур“ решихме да зарадваме с подарък последователите на „Book Adventure Club“ в Instagram, а този подарък бе именно книгата „Тъкачната вила“. И тъй като аз прецених, че не мога да подарявам нещо без да знам какво представлява то, без да се замислям се потопих в историята на Ане Якобс.

Книгата започна с това как едно бедно облечено момиче се приближава към внушителното имение на индустриалеца Мелцер. Това е Мари Хофгартнер, която трябва да постъпи на работа там като кухненска помощница. Огромното домакинство на тъкачната вила впечатлява момичето от сиропиталището. За семейството работи цял отбор служители и за Мари да намери своето място сред тях не е никак лесно.

Но след време Катарина, малката дъщеря на богатата фамилия, се привързва към Мари. И не само тя: когато Паул, наследникът на Мелцер, се запознава с момичето с големите тъмни очи, мирът в тъкачната вила бива застрашен. А още никой не подозира какви всъщност са били намеренията на главата на семейството, когато е довел Мари в къщата.

Въпреки че действието на книгата не се развива само по време на коледните празници, аз определено определям „Тъкачната вила“ като коледна книга. Самото настроение в романа е такова – ако това беше филм, щеше да е от онези, които приковават цялото семейство пред телевизора в коледната утрин и всички заедно следите съдбите на героите в тази история.

А тук определено имаме какво да следим. От една страна историята на Мари се разгръща пред нас. Виждаме как едно скромно и възпитано момиче трябва да се справи в нажежената обстановка в Тъкачната вила, където не всички други служители са настроени добронамерени към нея. Особено, след като се сближава и с Катарина. Повечето хора в имението започват да я тормозят и да търсят обяснение защо точно тя е избраницата на младата господарка. И нещата около Мари не свършват до тук. В последствие се разбира, че историята около нейните родители и тяхната съдба е доста по-заплетена от това, което знаем, а истината носи със себе си много мръсни тайни, подмолни решения, тъга и едно закъсняло разкаяние.

От другата страна на тази история са семейство Мелцер и техните сложни взаимоотношения. Отстрани изглежда, че всичко им е наред и строгите правила на родителите спомагат нещата да се случват по правилния начин. В един момент обаче се вижда, че нищо не е такова каквото изглежда. И трите деца в семейството поемат по свой път, който се различава от виждането на майката и бащата и водят след себе си неподчинение, бягство в чужбина и разкриване на една дълго пазена тайна.

В крайна сметка, разбира се, имаше една щастлива развръзка, която аз очаквах и заради която определям тази книга като коледна. Всичко завърши като в един филм на „Холмарк“ – всеки получи това, което заслужава. Добрите бяха наградени, лошите наказани. Всички тайни бяха разкрити, хубавото беше че всичко е доста логично. Като сюжет мога да орпеделя  „Тъкачната вила“ като немската версия на „Имението Даунтън“.

Ане Якобс

„Тъкачната вила“ ми хареса, беше ми интересна, но определено не е точно моят тип заглавие. Точно това „Холмарк“ усещане по принцип не ми е по вкуса, а и авторката беше малко прекалила с използването на думата „многоуважаем/а“. Разбирам, че целта е да се покаже, че през 1913 година е имало строго разделение, в което прислугата наистина е знаела своето място, но след 20-то използване на тази дума вече леко ми се гадеше от нея, а и има много различни начини да се (по)каже такова уважение.

Като цяло обаче препоръчвам заглавието, особено по празниците. Историята определено интригува и има какво да се прочете. Дори виждам материал за едно стабилно продължение.

Автор: Любен Спасов