„Денят, в който зарязах всичко“ – добра идея, лошо изпълнение
„Всичко
е въпрос на пропорции. Имам късмет, нямам късмет. Нещо е сериозно или не. Да се
отдалечиш, да погледнеш от високо или от разстояние, да видиш цялата снимка, а
не само части от нея, и изведнъж всичко става по-леко. Всичко е относително.“
За жалост обаче нещата не са точно такива
каквито изглеждат на пръв поглед.
Накратко в книгата авторката ни запознава с
Уенди, която е едва на 26 години, но вече е потънала в работа и отговорности.
Докато съдбата не се намесва и преобръща живота й в рамките на два месеца.
Изгубила почва под краката си, Уенди се впуска в спонтанно приключение, което
далеч не е характерно за нея. Само с една раница и група познати тя поема към
Аржентина в опит да избяга от проблемите и ежедневието. Горещите тропически
джунгли, смразяващите ледници, горите с кактуси, солената пустиня очароват
Уенди. А страстното танго и срещите с местни хора разкриват пред нея необятните
възможности, които животът предоставя.
Звучи страхотно, нали? Е, за жалост наистина
добрата идея, за мен, е опропастена.
В тази идея има много хляб. Млада жена решава
да напусне проблемите, рутината и тръгва в чужбина в търсене на себе си и
щастието. Всички обичаме такива книги, които те потапят в друга страна, които
разказват неща, за които дори не сме чували. Идеята на авторката е класическа,
но тя почти винаги е печеливша. Аржентина е държава, която може би всеки би
посетил и всеки би чел за нея с удоволствие. И до тук плюсовете на романа свършват.
 |
| Ан Тумио |
Нито един от персонажите не беше изграден
напълно – някак си всички бяха като гости в този роман.
Не можеш да се привържеш, не можеш да усетиш емоцията им в дадена случка.
Ох .. и безумните диалози, наистина ... не знам дали авторката пише така или просто преводачът нещо не е усетил текста, но просто се чувствах сякаш тази
книга е написана от дете в 4 клас.
Много ме е яд. Наистина.
Не обичам да пиша отрицателни ревюта. Знам колко труд се полага на всяко едно ниво в работата по една книга. Но и не мога да си изкривя душата. Една страхотна идея е убита от едно много лошо изпълнение.
Не обичам да пиша отрицателни ревюта. Знам колко труд се полага на всяко едно ниво в работата по една книга. Но и не мога да си изкривя душата. Една страхотна идея е убита от едно много лошо изпълнение.
Все пак може да прочетете „Денят, в който
зарязах всичко“, ако искате четиво за уикенда, над което да не мислите много –
много. Даже ще се радвам, ако сте на различно мнение от моето, да ми пишете и
да ме опровергаете. За съжаление обаче не мисля, че някой ще успее да ми промени мнението за тази книга.
