„Голямата радост от художествената литература е, че независимо колко труден е пътят, развръзката сякаш винаги е неизбежна.“
Из „Убийства с продължение“
Антъни Хоровиц е един от любимите ми автори и чакам с огромно нетърпение всяка негова нова книга. За мен той е някаква чудесна смесица между Агата Кристи и сър Артър Конан Дойл - автор, който по един изключително хитър начин, с остроумни герои, интересни препратки и добре заплетени загадки, успява да разказва криминални истории, които те държат в напрежение до последната страница.
През 2026 година обаче няколко пъти отложих четенето на „Убийства с продължение“. Все не ѝ идваше редът, все се появяваше нещо друго за четене и така, докато се наканя да я започна, излезе „Смъртоносен епизод“. За мен това беше ясен знак, че е време да си направя една двойна доза с Антъни Хоровиц!
По принцип поредицата за Сюзан Райланд ми е по-любима от тази за Хоторн и Хоровиц. Но дали този път и двете книги оправдаха очакванията ми? Дали едната надделя над другата, или получих две еднакво добри криминални истории? Разберете в текста!
„Смъртоносен епизод“
Анотация:
В „Смъртоносен епизод“ Антъни Хоровиц отново ни въвлича в блестяща криминална загадка, в която границата между действителността и измислицата е толкова тънка, че може да се окаже смъртоносна. Всичко започва с прекрасна новина – „Убийството е всичко“, първият роман за ексцентричния детектив Даниъл Хоторн, ще бъде екранизиран. Снимките започват в Хейстингс, но зад кулисите цари истински хаос. Режисьорът е непоносим, сценаристката презира книгите на Хоровиц, двете звезди на филма се ненавиждат, а продуцентката е на ръба на финансов крах. И тогава сценарият се обърква по възможно най-зловещия начин.
Актьорът, който играе Даниъл Хоторн, е намерен мъртъв, пронизан с нож. Но дали убиецът е искал да убие актьора? Или истинската му мишена е бил самият Хоторн? Детективът е принуден да разследва собственото си убийство, а неизменният му спътник Антъни Хоровиц отново се оказва въвлечен в опасна игра, чиито правила разбира последен. Сред блясъка, суетата и безмилостните интриги на филмовия свят двамата се сблъскват с цяла галерия от подозрителни персонажи. Всеки има тайни. Почти всеки има мотив. А следите постепенно отвеждат към нещо много по-лично – миналото на самия Хоторн и едно старо престъпление, което той отчаяно би искал да забрави.
В новия роман от поредицата Хоровиц за пореден път демонстрира неподражаемото си майсторство да изгражда сложни криминални загадки, изпълнени с хитроумни обрати, заблуждаващи улики и великолепно британско чувство за хумор. При това не пропуска да се надсмее над киноиндустрията, писателската суета и най-вече над самия себе си. Но този път залогът е по-голям. Защото зад поредното убийство може би се крие ключът към най-голямата загадка в цялата поредица – кой всъщност е Даниъл Хоторн?
„Смъртоносен епизод“ е изобретателен, остроумен и пристрастяващ криминален роман, в който всеки играе роля, никой не казва цялата истина, а финалът остава непредвидим до последната страница. Камерите снимат. Всички влизат в роля. Но убиецът не следва сценария.
Започнах книгата с високи очаквания, защото много ми хареса идеята на Хоровиц. Това своеобразно връщане към първата част от поредицата ми допадна още като замисъл и ме накара да си припомня как всъщност започна всичко между него и Хоторн. Дори на няколко пъти отварях първата книга, за да проверя дали наистина определени подробности са такива, каквито ги описва авторът, и не успях да го хвана в грешка. Това само по себе си ми беше доста любопитно.
Честно казано обаче, четенето започна много зле. Първата част на книгата ми дойде доста посредствена и не успя да ме грабне особено силно. Може би и затова ми отне почти седмица да я прочета. Не виждах нищо ново или оригинално. Да, историята постепенно се заплиташе и имахме възможност да надникнем в сложната динамика на една снимачна площадка, но нито един от заподозрените не ми изглеждаше като достоверен убиец. Никой нямаше чак толкова убедителен мотив да извърши престъплението и някак всичко ми стоеше много плоско. Вече се виждах как пиша едно не особено ласкаво ревю.
Но всичко се промени с втората част, която буквално погълнах на едно сядане! Нещата изведнъж придобиха много повече смисъл и дълбочина. Към историята се добави буквално нов пласт, който я насочи в съвсем различна посока и я направи много по-любопитна. Хареса ми завоят, който Хоровиц направи, хареса ми, че успяхме да опознаем още малко Хоторн, а накрая всичко започна да се подрежда и да придобива много повече смисъл.
Допадна ми развитието на историята, самоличността на убиеца и причините, които стоят зад престъплението. В един момент авторът ни води към фалшива следа, която звучеше напълно логично и тъкмо започнах да се разочаровам, защото ми се струваше, че отиваме към доста плосък финал, но за щастие това се оказа поредният подвеждащ момент. Нещата завършиха така, както би трябвало да завърши един добър криминален роман на Хоровиц - с изненада и с усещането, че всичко си е дошло на мястото.
Като цяло препоръчвам книгата. Не ми е най-любимата нито от поредицата, нито от творчеството на Хоровиц, а първата ѝ половина определено ме поизмъчи. Но заради втората част останах доволен от четенето.
„Убийства с продължение“
Анотация:
След огромния успех на „Мозайка от убийства“ и „Огледални убийства“ в „Убийства с продължение“ Антъни Хоровиц отново ни среща със Сюзан Райланд - редакторката, чийто живот се преплита със случаите от книгите на покойния писател Алан Конуей. Макар временно да се е оттеглила от издателския бизнес, Сюзан напуска своя мечтан рай на гръцки остров, разделя се с приятеля си Андреас и се връща в Англия с надежда за нов живот.
Работата, която успява да намери, е последното, което би искала да върши – трябва да редактира продължение на романите за Атикус Тип, озаглавено „Последният случай на Тип“. Мрачните спомени от последната ѝ работа по тези романи я изпълват с лоши предчувствия, които скоро започват да се оправдават. Писателят, натоварен с продължението, ѝ е познат – Елиът Крейс е проблемният внук на легендарната Мириам Крейс, авторка на детски книги с култов статус на Острова. Мириам Крейс е починала преди двайсет години, а Елиът е убеден, че е била отровена.
Ръкописът на продължението се оказва учудващо добър, интригата се заплита около загадъчната смърт на лейди Маргарет Калфонт – издъхнала дни преди да промени завещанието си. Оказва се, че тя също е била отровена.
Отраженията на една истинска загадка в измислената история постепенно убеждават Сюзан, че Елиът е приложил познатата техника на покойния Алан Конуей и е скрил в текста улики за смъртта на своята баба. Сюзан съзнава, че Елиът излага на опасност живота си и отчаяно се опитва да му попречи. Второ убийство я кара да осъзнае, че не си е научила урока да стои настрана от всичко, свързано с подобни загадки, но вече е късно – за полицията Сюзан се очертава като главен заподозрян.
Действителност и измислица отново се преплитат в опасна главоблъсканица, а ако Сюзан не реши загадката в „Последният случай на Тип“, може да се превърне и в следващата жертва на убиеца.
В два паралелни свята - реалния и литературния, разказът се води от два гласа - на Сюзан и на знаменития детектив Атикус Тип, който оживява на страниците на един „роман в романа“.
Тук всяка дума може да е ключ, а всяка страница крие опасност. Хоровиц демонстрира майсторството си да изгражда сложни повествователни структури, които работят безупречно като часовников механизъм. „Убийства с продължение“ е едновременно поклон към Агата Кристи и модерен криминален роман - елегантен, интелектуален и изключително увлекателен.
Ето това е Хоровиц, който наистина харесвам! Поредицата със Сюзън ми е много по-интересна и много по-добре написана. Доста по-многопластова. Още с „Мозайка от убийства“ Хоровиц ме плени с тази героиня и историите, които ѝ се случват, а и до ден днешен продължава да ме впечатлява много повече с нея. Не, че книгите за Хоторн са лоши, но там авторът сякаш става еднотипен. Докато тук се развихря и създава сюжети, които са оригинални на много нива, карат те до последно да не знаеш какво се случва и винаги успяват да те изненадат на финала.
Историята в третата книга е много интересна, със страхотни обрати, а всички сюжетни линии, вплетени в нея, бяха любопитни. Не очаквайте самоличността на убиеца да е очевидна, въпреки че, погледнато назад, е доста логична. Аз бях поел в доста по-проста и клиширана посока, докато Хоровиц е задълбал много повече. Героите в книгата бяха изключително реални и не ме оставяха безразличен. Чрез тях разгледахме любопитни теми като семейните ценности, отношенията между членовете на едно семейство и добрите и лошите архетипи в него.
Поставени бяха и някои доста интересни въпроси: трябва ли да разделяме личността на писателя от това, за което пише, и от написаното от него? Трябва ли да приемем, че това, че някой ти е баба, майка или чичо, не означава, че трябва да прощаваш всяко негово действие? Че и близките ни могат да бъдат отвратителни хора?
![]() |
| Антъни Хоровиц |
Способността на Хоровиц да се погледне отстрани, да влиза в различни писателски роли и да ги представя еднакво убедително, е достойна за възхищение. И този път той използва метода „книга в книга“, за да ни разкрие убиеца в реалния живот, но и романът, който пише един от героите му, е също толкова заплетен.
Много ми хареса и това, че отново се обръща внимание на чисто издателски теми като ролята на редактора, продълженията на велики поредици, издателските похвати и т.н.
Поредната добра книга от Хоровиц. Препоръчвам!
Автор: Любен Спасов




CONVERSATION