„Твърде много се интересувам от хората такива, каквито са, за да проявявам интерес към възможността да ги променям към добро.“

Из „Убийство в Гранд Алпайн Хотел“

Обичам Луси Фоли още от първата си среща с нея и романа „Ловът“ - страхотен трилър, който до днес препоръчвам на всеки и който според мен е задължителен за всички фенове на жанра.

Луси Фоли винаги умее да заплита страхотни мистерии, в които в повечето случаи не знаем нито кой е убиецът, нито кой е жертвата. А това само допълва атмосферата и те кара да се съмняваш във всеки и да се опитваш да подредиш пъзела, преди авторката да ти разкрие истината. Досега няма неин роман, с който да ме е разочаровала, така че спокойно мога да кажа, че съм ѝ голям почитател.

След като я включих в рубриката си „Лятно почистване“ и прочетох всичко нейно, издадено на български, спокойно очаквах появата на „Убийство в Гранд Алпайн Хотел“ – новото приключение на мисис Марпъл. Луси Фоли е единственият писател, избран от Agatha Christie Limited да продължи наследството на кралицата на криминалните романи. И така, 50 години след последната поява на мис Марпъл, тя отново е тук, все така готова да разплита мистерии. 

Като виден почитател както на Агата Кристи, така и на Луси Фоли нямах търпение да видя какво се е получило от симбиозата между две мои любими авторки - или по-скоро как Фоли ще се справи с история, която носи обещанието за класическа мистерия в духа на Кристи.

Преди това обаче на български се появи и „Книга за изгубеното и намереното“ - дебютният роман на Фоли, който е доста различен от книгите, с които я познаваме. Тук няма трилър, убийства и мистерия, а нещо съвсем друго. Реакциите на читателите за него също са много положителни, а на мен определено ми е любопитно да видя авторката в друга светлина. 

И така, вече без никакво търпение, си причиних тази двойна доза Луси Фоли – с два толкова различни романа, които обещават да покажат различни страни от писането ѝ.

„Убийство е Гранд Алпайн Хотел“ 

Анотация: 

Добре дошли в Гранд Алпайн Хотел!

Високо в Швейцарските Алпи Гранд Алпайн Хотел привлича гости от близо и далеч с прекрасните си планински гледки и белоснежни писти. Но когато един от гостите се качва на лифта жив и е открит мъртъв на върха на планината, скрити тайни излизат наяве и прорязват алпийската идилия като пукнатини в леда. Възможно ли е в хотела да се крие убиец? Единственият, който подозира отговора, внимателно наблюдава от сенките – една скромна възрастна дама с изключителен ум. Мис Марпъл вижда всичко и подозира всеки. Защото въпросът вече не е само кой има мотив, а кой ще е следващата жертва в луксозния хотел...

„Убийство в Гранд Алпайн Хотел“ е прекрасна симбиоза между съвременното и „зарибяващо“ писане на Луси Фоли и носталгичната мистерия на Агата Кристи. Книгата има перфектната атмосфера за целта на историята и в един и същи момент е уютна и смъртоносно загадъчна.

Снимка: Невена Рикова

Когато разбрах, че Луси Фоли ще пише роман за мис Марпъл, се притесних, защото много такива опити завършват зле. Не че се съмнявах в писането на Луси Фоли, но определено е отговорна задача да пишеш за героите на велик автор като Агата Кристи. Е, Луси Фоли се е справила блестящо!

Книгата е написана идеално - интересна е, динамична и с доста заплетен случай, който смесва много теми в себе си. До последно не си сигурен кой е убиецът, а Луси Фоли много умело те подмамва да си мислиш, че случаят е лесен за разрешаване, а всъщност се оказва, че не е точно така. Мен лично успя да ме заблуди - мислех си, че на много ранен етап съм разкрил убиеца, но бях излъган.

Хареса ми колко подробно авторката описва героите и техните навици и как ги кара да изглеждат живи пред нас. Дори начинът, по който карат ски, разкрива какви хора са. Това са малки детайли, които допринасят за изграждането на персонажите и за атмосферата на историята.

Харесаха ми и препратките към оригиналните романи на Агата Кристи за мис Марпъл. Тук Луси Фоли много се е постарала и е вплела тези елементи по един много добър и хитър начин. Луси Фоли с лекота влиза в обувките на Агата Кристи и го прави много достойно.

Хареса ми и по-съвременният поглед над историята, както и това, че виждаме една малко по-различна мис Марпъл – доста по-активна и по-смела, герой, който изобщо не се губи сред всички останали запомнящи се персонажи. Мис Марпъл на Луси Фоли ми е доста по-симпатична. Въпреки че заложените от Агата Кристи качества и начин на поведение са запазени, Фоли е добавила нещо малко към образа на мис Марпъл, което сякаш го прави по-плътен за мен.

Снимка: Невена Рикова

Книгата определено е смесица между съвременния поглед на Луси Фоли и класическия дух на Агата Кристи. В тази история жените са доста по-смели, историята е доста по-секси, нещата се назовават директно и на преден план не са само английското възпитание и добродетелите му. Луси Фоли ни показва и покварата, зависимостите и страстта. Именно това ми хареса - запазила е духа на класическата мистерия, но го е пречупила през своя собствен стил и съвременния начин на разказване.

Харесва ми и че Луси Фоли е запазила своята запазена марка - всяка глава е написана от името на съответния герой и виждаме събитията през различна призма и гледна точка. Това прави историята още по-интересна, защото получаваме различни перспективи и постоянно се опитваме да сглобим пъзела.

Много съм доволен от начина, по който се разви историята. Финалът е чудесен и логичен, а това за мен е изключително важно при подобен тип криминални романи. Не е достатъчно просто да ме изненадаш - трябва и всичко да си дойде на мястото.

Четенето наистина беше хем уютно и в стила на Агата Кристи, който те кара да се потопиш в историята и да търсиш заедно с мис Марпъл кой е убиецът, хем носеше модерното писане, което Луси Фоли без съмнение притежава. Книгата се чете супер леко и бързо и аз успях да я приключа за един ден. Просто не можех да се спра, докато не разбера какво ще се случи.

Определено ще я препоръчвам с чиста съвест на всички почитатели на Агата Кристи и на този тип криминални романи. Луси Фоли е поела една отговорна задача и според мен се е справила блестящо!

„Книга за изгубеното и намереното“

Анотация:

Загадъчната майка на Кейт Дарлинг загива в катастрофа и скоро след това Кейт остава напълно сама, а към болката й се добавя мистериозна тайна – малък портрет на жена, която поразително прилича на майка й. Решена на всичко, за да открие модела, Кейт тръгва по следите на разтърсваща любовна история, започнала през двайсетте години на двайсети век, за да премине през ужасите на Втората световна война и да бележи съвременността.

Написан с изяществото на опитен разказвач, първият роман на Луси Фоли е история, която напомня, че често животът прилича на списък с намерени и изгубени вещи, но истинското щастие е в това да знаем, че дори изгубено, най-важното не си отива никога.

Луси Фоли е любим автор на почитателите на трилъра с романи, преведени на над петнайсет езика, и единственият писател, избран от Agatha Christie Limited да продължи наследството на Агата Кристи, като създаде нова мистерия за незабравимата мис Марпъл.

„Книга за изгубеното и намереното“ е дебютният роман на Луси Фоли и пета нейна книга, която излиза на български език след „Списъкът“, „Апартаментът“, „Ловът” и „Среднощен пир“.

Личи си, че „Книга за изгубеното и намереното“ е дебютен роман на Луси Фоли. Писането ѝ е малко по-несигурно и разпиляно, но като човек, който харесва всички нейни по-късни творби, определено виждам как се е развила. Още в първата ѝ книга обаче си личат заложбите на един бъдещ много сладкодумен и добър разказвач.

Книгата е написана много красиво и те въвежда в света си плавно и по много добър начин. Кара те да ти е любопитно и да искаш да научаваш подробности за живота на героите с всяка следваща страница. Всичко е много добре завъртяно и всяка история пасва на цялостната идея и сюжет като парче от пъзел.

Най-силното оръжие на книгата обаче са героите. Всички са много симпатични и носят различни емоции с поведението и изказванията си. Привързваш се към тях и ти пука какво ще се случи с всеки един.

Хареса ми, че още в дебютния си роман Луси Фоли въвежда важни теми, които вървят ръка за ръка с фикцията. Тук се разглеждат периода между двете световни войни, самата Втора световна война и времето след нея. Засегнати са теми като това какво причинява войната, какви са последствията от нея и какво жертваме като хора и граждани. Това е и една от многото прилики между „Книга за изгубеното и намереното“ и „Убийство в Гранд Алпайн Хотел“.

Луси Фоли

Книгата разглежда и темите за истинската любов и за това дали тя се появява само веднъж в живота. Показва колко е хубаво да изговаряме нещата с любимите си хора, без премълчавания, лъжи и бягане от съдбата ни. Защото всяко едно кривване от пътя, който ни посочва сърцето, може да се превърне в грешка, за която да плащаме вечно.

Като цяло това е книга за един човешки живот, в който една от главните ни героини, Алис, прави избори, които влияят на съдбата на още две поколения жени и на всички хора, свързани с тях. Определено е мащабна история.

Проблемът ми с книгата обаче дойде през втората половина на романа. Може би защото е дебют, а може би просто редакторът на Луси Фоли е решил да не я ограничава, но историята доста се е разляла и ритъмът на сюжета се е позагубил. Според мен тази книга можеше да бъде доста по-кратка. На мен ми дойде разтеглива и в един момент вече ми се искаше да приключва.

Фоли изпада в подробности, които лично мен не ме интересуваха и ако беше съкратила част от тях, и беше продължила с темпото от първата половина на романа, „Книга за изгубеното и намереното“ щеше да бъде перфектната история. Вместо това втората половина леко ми досади и в един момент просто исках да приключа с четенето.

Като цяло, ако сте фенове на Луси Фоли, бих ви препоръчал да прочетете и тази книга, защото тя наистина е много различна от трилърите ѝ и показва още една страна на авторката, с която на мен ми беше любопитно да се запозная.

Но ако ви предстои първа среща с Луси Фоли, определено бих ви препоръчал някой от трилърите ѝ или „Убийство в Гранд Алпайн Хотел“. Там нещата са доста по-добре изпипани.

Автор: Любен Спасов