„Никой не може да има балансирана връзка с нещо, което обича.“

Из „Просто поредната безследно изчезнала“

Джилиан Макалистър е един от авторите, които искам да прочета поне от три години. Тя привлече вниманието ми с „Не тук и не сега“ още през 2023 година и още тогава силно се надявах някое издателство да я представи и на българските читатели.

Пак през 2023 година видях, че Бени от Benitorial е дала висока оценка на романа в Goodreads, и тогава си казах, че май надеждите ми ще се оправдаят и скоро ще четем Макалистър и на български. Не след дълго това наистина се случи - издателството представи „Не тук и не сега“, а през следващите години издадоха още две нейни книги. Разбира се, аз ентусиазирано посрещах всяко ново заглавие. Всеки път си казвах: „Това ще е следващата книга, която ще прочета“, поставях я най-отгоре в TBR списъка си… и след това по някаква причина отново я отлагах. Така минаха години, без дори да прочета романа, с който всъщност открих авторката.

Е, това лято най-накрая дойде ред и на Джилиан Макалистър - автор, когото отлагам от години, въпреки че още от самото начало бях убеден, че книгите ѝ ще ми харесат. 

Дали очакванията ми се оправдаха? Четете нататък.

„Не тук и не сега“

Анотация:

Краят на октомври, минава полунощ. Чакаш 18-годишния си син да се прибере у дома. Напът е да наруши вечерния си час, но само няколко минути по-късно това се превръща в най-малкия ти проблем. Твоят мил, умен и забавен тийнейджър намушква човек. Не знаеш защо. Не познаваш жертвата. Знаеш само, че синът ти е арестуван и бъдещето му е провалено завинаги.

За Джен всичко това не е просто вероятност. Тод, милият, умен и забавен Тод, нейният Тод наистина извърши убийство пред очите ѝ. Сега е в ареста и Джен има чувството, че никога повече няма да може да мигне.

Но когато на сутринта отваря очи, е вчера. И снощният кошмар все още не се е случил. Всяко събуждане я отвежда все по-назад в семейната история в търсене на пропуснати парченца от зловещия пъзел. Някъде, скрита в миналото, я очаква истината. И Джен няма друг избор, освен да я открие.

„Не тук и не сега“ имаше всички предпоставки изобщо да не ми хареса - най-вече заради пътуването във времето. Тези, които ме следят отдавна, знаят, но пак ще го кажа – не обичам подобни истории. Не ми допада идеята за мултивселената, за връщането в миналото или бъдещето, за общуването с герои в различни времеви линии и за това как едно действие променя друго. Всеки път се напрягам, вместо да се наслаждавам на историята.

Джилиан Макалистър обаче ми предложи толкова интересна криминална загадка, че много бързо забравих за предразсъдъците си към този похват. „Не тук и не сега“ е трилър в най-чистия му вид, който съчетава заплетено разследване, много психология и силна семейна драма, оставяща отпечатък върху живота на всички герои.

Най-голямата сила на романа за мен е криминалната нишка. Тя е добре измислена, логично изградена и успя да ме изненада неведнъж. Хареса ми как заедно с Джен постепенно разплитаме загадката и малко по малко научаваме какви са истинските причини за събитията в настоящето. Допадна ми и идеята, че всяко наше действие има последствия и че понякога, за да предотвратиш една трагедия, трябва да се вгледаш много по-дълбоко от очевидното.

Книгата е изпълнена и с интересни теми. Говори за последствията от изборите ни, за цената на това да се замесиш с престъпния свят и за нещата, от които може да ти се наложи да се откажеш, ако поемеш по този път.

„Не тук и не сега“ поддържа напрежението почти през цялото време. Постоянно се чудиш какво ще се случи на следващата страница, а най-хубавото е, че наистина започва да ти пука за героите. Искаш нещата да се наредят, никой от любимците ти да не пострада и всеки да получи заслуженото. Джилиан Макалистър е много добър разказвач и успя да поднесе историята по начин, който дори ме накара да приема пътуването във времето. Единствената ми по-сериозна забележка е, че към финала прекали с връщането назад. Според мен можехме да стигнем до същите разкрития и по по-кратък начин. Но това вероятно е и мой личен проблем. 

Джилиан Макалистър

Най-силни за мен обаче останаха посланията за семейството. За това как всяко действие, всяка дума или дори всяко бездействие на родителите оставя отпечатък върху децата им. Как понякога именно те могат да ги тласнат към решения, за които никога не бихме предположили, че са способни. Книгата говори и за вечната вина на майката - за чувството, че носи отговорност за всяка грешка на детето си. За отчуждението между родители и деца, за липсата на комуникация и за това колко важно е да не прехвърляме собствените си проблеми върху плещите на децата, защото те невинаги могат да понесат тази тежест. Романът засяга и темата за родовата травма и показва колко лесно нерешените проблеми на едно поколение се превръщат в товар за следващото.

Като цяло останах много доволен от „Не тук и не сега“. Ако изключа, че според мен пътуването във времето можеше да бъде една идея по-кратко, а самият финал ми дойде леко блудкав, това е един наистина силен трилър, който с удоволствие бих препоръчал и занапред. 

„Просто поредната безследно изчезнала“ 

Анотация:

Двайсет и две годишната Оливия Джонсън е изчезнала. За това свидетелстват неутешимият ѝ баща, притеснените съквартирантки и един озадачаващ запис как влиза сама в задънена уличка, облечена с отличителното си лимоновожълто палто.

Часовникът тиктака и главен инспектор Джулия Дей отново трябва да изостави съпруга и дъщеря си, за да се отдаде изцяло на работата. Този път обаче някой друг е на крачка пред нея, някой друг държи непобедимия коз – не пистолет или нож, а най-ужасяващата тайна на Джулия. Безопасността на собственото ѝ семейство е поставена на карта, а напътствието на моралния ѝ компас, дългогодишната ѝ кариера и свободата ѝ зависят само и единствено от това дали ще намери Оливия навреме.

Готова ли е Джулия да прекрачи и недопустимите граници? И дали разкриването на истината няма да ѝ струва всичко?

Чета втора книга от Джилиан Макалистър и забелязвам едни и същи неща. Във фокуса на историята стои родителството, а криминалната загадка е изключително заплетена - с няколко гледни точки, различни времеви линии и постоянна смяна на ролята на „лошия герой“. Ако „Не тук и не сега“ беше истинска главоблъсканица, то „Просто поредната безследно изчезнала“ по нищо не ѝ отстъпва.

Ще започна с това, че много харесвам стила на писане на Джилиан Макалистър. Тя умее да заплита мистерията до такава степен, че на моменти наистина се чудиш какво точно се случва. Пише така, че си мислиш, че четеш за едно и също събитие, за едни и същи герои и една и съща история, а след няколко страници се оказва, че всъщност е говорила за три различни случая. Този похват страшно много ми допада, защото през цялото време има малки разкрития и изненади, които постоянно променят представите ти за случващото се.

В „Просто поредната безследно изчезнала“ освен с добре изградената криминална история, която започва като разследване на изчезнали хора, но постепенно се превръща в нещо съвсем различно, авторката ме спечели и с по-големите теми, заложени в романа.

Една от тях е корупцията в полицията и изобщо по високите етажи на властта. Още в началото виждаме, че главната героиня Джулия вече е направила нещо, което се разминава с морала ѝ като човек и като полицай. Малко по-късно отново се оказва на кръстопът - да бъде добър родител или добър служител на закона. Именно тази вътрешна борба ми беше много интересна. Книгата задава един труден въпрос: когато си полицай, законът ли стои над всичко или има ситуации, в които нарушаването му може да бъде оправдано?

И наистина най-силната тема в романа отново е родителството. На какво е способна една майка, за да защити детето си и неговото бъдеще? Докъде може да стигне един баща, съсипан от изчезването на детето си? Какво е да приемеш, че човекът, когото обичаш най-много, може да се окаже убиец? Или похитител? Джилиан Макалистър отново разглежда родителската любов в най-крайните ѝ измерения и показва как понякога именно желанието да защитиш детето си те кара да вземеш най-погрешните решения.

Като цяло романът отново показва как възрастните правят своите избори заради децата си - или поне вярват, че го правят за тяхно добро. Започвам да си мисля, че именно това е голямата тема в книгите на Джилиан Макалистър. Тя успява да преплете семейната драма с добре изградена криминална интрига по начин, който ме кара да не оставям книгата, докато не стигна до последната страница.

„Просто поредната безследно изчезнала“ имаше всички качества да получи пет звезди от мен. Но както и при „Не тук и не сега“, финалът ми дойде една идея прибързан и леко скалъпен. Имам чувството, че авторката изгражда мистерията брилянтно, а после бърза да я приключи. Освен това този път успях да разкрия главния злодей доста преди финала, което също отне част от удоволствието ми. Въпреки това книгата остава един много силен трилър и напълно заслужава моята искрена четиризвездна оценка.

„Последните му думи“

Анотация:

На 21 юни – най-дългия ден в годината, животът на Кам е напът да се промени завинаги.

След деветмесечен отпуск по майчинство е време дъщеря ѝ да тръгне на ясла, а тя да се върне към работата си като литературен агент. Само че от сутринта

всичко сякаш върви с главата надолу – Кам се буди, но съпругa ѝ го няма. Единствената следа от него е лист хартия със загадъчно послание: Беше толкова прекрасно с двете ви.

Разстроена и объркана, че Люк я е оставил да се справя сама с всички ангажименти точно днес, Кам бърза да закара детето и се устремява към офиса, където най-сетне ще може да се съсредоточи върху работата си. Но тъкмо когато си мисли, че най-трудната част от деня е преминала, във фоайето на сградата нахлуват полицаи. Полицаи, които търсят точно нея. Някой е взел трима души за заложници в изоставен склад… и съпругът ѝ е замесен.

За броени часове Кам е принудена да преосмисли целия си досегашен живот. Наистина ли Люк, любимият ѝ, най-прекрасният съпруг и баща, е хладнокръвен престъпник и колко тайни е успял да скрие от нея? Докато светът ѝ се разпада, Кам разбира, че понякога най-голяма болка могат да ни причинят именно хората, които сме допуснали най-близо до сърцето си.

„Последните му думи“ е третата книга на Джилиан Макалистър, която прочетох, и май точно тя ми се стори най-слабата от трите. Това в никакъв случай не означава, че е лош роман - просто след „Не тук и не сега“ и „Просто поредната безследно изчезнала“ очакванията ми към авторката вече бяха доста високи, а този път не успях да се впечатля толкова.

Отново имаме типичния за Макалистър заплетен случай, който на пръв поглед изглежда лесен за обяснение, но постепенно разкрива все повече тайни. Разликата е, че тук интригата някак не успя да ме грабне по същия начин. В предишните две книги постоянно имаше обрати, нови разкрития и моменти, които ме караха да преосмислям всичко, което съм прочел до момента. Тук действието ми се стори една идея по-равно, по-еднотипно и дори на моменти леко предсказуемо. Нямаше и по-голямата тема в романа, която съм свикнал да има от нея. 

Това обаче не променя факта, че Джилиан Макалистър е страхотен разказвач. Именно това според мен е най-голямото ѝ качество. Книгите ѝ се четат толкова леко, че буквално не усетих как „изядох“ „Последните му думи“ на едно сядане на плажа. И тук присъстват всички елементи, които вече свързвам с авторката - мистерия, привидно невъзможен случай, герои, които крият повече, отколкото казват, и история, която изглежда ясна, но постепенно разкрива, че под повърхността се крие много повече.

Много ми допадна и книгоиздателската нишка в романа. Беше ми интересно случят да има, дори и бегла връзка, с издателите, литературните агенти и писателите в сянка. А идеята, че един ръкопис може да съдържа истини, които не смеем (или не можем) да изречем на глас, ми се стори много силна и добави още един любопитен пласт към историята.

Като цяло „Последните му думи“ отново е една доста добра книга на Джилиан Макалистър. Може би не успя да ме впечатли толкова, колкото предишните две, но въпреки това ми беше приятно да прекарам няколко часа с нея. Ако тепърва смятате да се запознаете с авторката, аз лично бих ви препоръчал първо да прочетете „Не тук и не сега“ и „Просто поредната безследно изчезнала“. Според мен именно те показват най-добре колко добра е Макалистър в изграждането на сложни криминални загадки и семейни драми.

Автор: Любен Спасов