„И му се стори, че покойната видя –

гребеше по канал.

Погледна пак и веч разбра –

То било папагал.

 Греби, греби – му рече той, -

май си презеленял!“

Изключително много харесвам решението на издателство „Еднорог“ да издадат на български поредицата с класически криминални романи, които са подбор на Британската библиотека и които са забравени от голямата част от хората. В тази поредица влизат автори, които пишат добре колкото Агата Кристи например, но поради някаква причина не са получили нейната слава и одобрение.

Като цяло до момента, от преведените на български, наистина ме впечатли „Убийство в метрото“ от Мейвис Дориъл Хей. Другите ми бяха или много предвидими или дори скучни. В „Убийството в метрото“ харесах писането на Хей, интригата, която създава, сарказма и иронията, които предава чрез своите герои.

„Смърт край реката“ ми беше също толкова интересна. След „Убийство е метрото“ това е другата книга от поредицата, която успя да задържи вниманието ми до последната страница.

Книгата ни потапя в един мрачен януарски следобед, в който четири студентки от оксфордския колеж „Персефона“ се събират край реката, за да основат свое тайно общество. Целта им е да обединят сили срещу най-мразения човек в колежа – счетоводителката госпожица Денинг. Срещата на момичетата е прекъсната от появата на плаващо по реката кану. То принадлежи на госпожица Денинг, а в него е... нейният труп.

Първоначалните подозрения на полицията са, че смъртта е настъпила в резултат на шега със злополучен изход. Находчивите момичета обаче имат своите подозрения и решават да вземат разследването в свои ръце. Оказва се, че мис Денинг не е била любимка нито на възпитаничките в колежа, нито на двама от местните земевладелци, с които е била в открит конфликт. Така че заподозрените за убийството й явно са прекалено много.

Студентките от „Персефона“, а впоследствие и пристигналият детектив от Скотланд Ярд трябва да проверят витаещите в колежа слухове за смъртта на мис Денинг. Проблемът е в противоречивите показания на много от свидетелите и в донякъде аматьорския подход на младите детективки. Ключът към разкритието на убиеца се крие в смущаващи тайни от миналото на жертвата. Тези тайни изплуват в най-неподходящия момент, но в крайна сметка ни отвеждат до изненадващия финал.

„Смърт край реката“ ми допадна може би защото както в „Убийство в метрото“, така и в тази история, жертвата е личност, която е мразена от много хора и до последно всеки един от тях имаше причина да убие счетоводителката. За всеки един от заподозрените имаше логична причина, която да стои зад подобни действия и всеки от тях беше достатъчно мистериозен, за да е логичния убиец.

До последно интригата беше на ниво и дори аз се чудех кой може да е извършителя на убийството. Въпреки че точно в последните страници отгатнах кой може да е, то поне причината за това си остана загадка за мен докато полицията не я разкри.

И в тази книга Мейвис Дориъл Хей е запазила своя стил на писане – ироничен, на моменти забавен и е изградила герои, които да са колоритни и за които да ти е интересно да ти е интересно да разбираш все повече и повече.

В предговора Стивън Бут разказва любопитни подробности за авторката, която явно се е вдъхновила за „Смърт край реката“ от следването си в колежа „Сейнт Хилда“ – колеж, дал на света още две прочути авторки на криминални романи, а именно Ф. Д. Джеймс и Вал Макдърмид.

Следващото заглавие от същата поредица ще бъде „Убийство в Пикадили” от Чарлс Кингстън, което отново звучи любопитно и аз лично нямам търпение да се потопя и в тази история.

Автор: Любен Спасов