„Няма нищо по-себично от това да се
опитваш да промениш мисленето на някого само защото не мисли като теб. Това, че
нещо е различно, не значи, че не заслужава да бъда уважавано.“
Книгата
на Джоди Пико ме грабна веднага щом прочетох анотацията. Веднага разбрах, че
тази книга ще е важна. Независимо какви чувства ще породи у мен. Независимо дали
ще съм съгласен с това, което е написала авторката. „Малки големи неща“ е от
историите, през които преминаваш като буря – всяка страница ти носи различно
усещане и в единия момент си във възторг, а в другия ти се иска да я захвърлиш.
Или поне при мен беше така.
Джоди
Пико ни запознава с Рут Джеферсън - акушерка с над 20 години опит, но нищо в
него не е могло да я подготви за срещата със семейство Бауер. Бивши скинари и
агресивни расисти. Още в началото на нашата исотеия се разбира, че те не искат
чернокожа сестра да се доближава до новороденото им бебе. От болницата се
съгласяват с тях и Рут е отстранена. Малко по-късно обаче се случва ужасна
трагедия – детето умира след рутинна операция, а в стаята, преди смъртта, Рут е
била забелязана сама с него. И така започва голямата трагедия за Рут и нейния
син Едисън – ходене по съдилища, съкращение и множество унижения. Болницата
пренася в жертва Рут и така тя поема цялата вина за случилото се с бебето.
Големият въпрс в книгата е дали това се случва, защото всички се съмняват в
компетенцията на Рут или причината за всичките й беди е това, че тя е
чернокожа.
„Малки големи неща“ определено е роман за
омразата. В суров и много истински вид. Нещата са представени толкова директно,
че на моменти се стрясках от това, което чета. Мозъкът ми наистина не можеше да
приеме, че има хора, които живеят чак с такива предразсъдъци и могат да
определят своето отношение към другите само на база раса. Пико е представила
историята без сладникави заобикалки и това я прави още по-реалистична. Не се
страхува да покаже, че тази толерантност, за която всички говорят, много често
е просто илюзия и определено ни доказва, че не живеем в справедлив свят.
Напротив. Заради външни белези някои хора са способни до такава степен да се
фанатизират, че без да им мигне окото могат да причиният най-лошото на човека
отсреща.
В
тази книга се запознах с общества, за които не знаех, че съществуват и с
мислене, което е толкова далече от моето, че не ми побира главата как може
някой изобщо да възпроизеде такива неща.
Но
„Малки големи лъжи“ е и книга за надеждата. За това, че можем да живеем
обединени, че все пак накрая е важно кой какво е направил, а не как изглежда
или пък към коя етническа група принадлежи.
 |
| Джоди Пико |
Започнах
книгата много предпазливо, защото ме беше страх, че ще попадна на поредните
америскански глупости и ще бъда залят от клишета и лозунги, които са ми до
болка втръснали. За щастие получих една история, която ме разстърси и ме накара
да се поставя на мясото на човек, който не може да отиде до магазина спокойно
без да му проверят чантата или личната карта.
В
различни сайтове четох, че доста чернокожи жени са недоволни от книгата и
по-точно от образа на жените в нея. Поне при мен нямаше раздразнение в тази
насока, може би защото просто личната история на Рут и нейния син е толкова
силна, че ме завладя изцяло.
А
и не съм чернокожа жена.
Според
мен „Малки големи неща“ е наистина много важна книга, която поднася една много
чувствителна тема интелигентно, но не прикрива нищо от читателя. Натъкваме се
на психология, емоции, но най-хубавото е, че Джоди Пико не натрапва мнението си.
Тя представя всички гледни точки и оставя читателите сами да намерят отговорите
на тези така наболели въпроси.
CONVERSATION