„Когато си заобиколен от неограничени възможности, едно
от най-трудните неща е да се откажеш от тях.“
Първата
ми среща с Мураками беше в една гора, изпълнена с много мистицизъм и
сюрреализъм.
„Норвежка
гора“ ме грабна още с първите страници. Мураками е чудесен разказвач и умее
много красиво да си служи с думите, просто няма как човек да остане безразличен
и да не навлезе навътре в гората от емоции, бушуващи някъде в Япония.
Макар
и заимствано от песен на Бийтълс, името на романа има голямо значение, но това
читателят сам ще разбере с течение на повествованието. В гората читателят може
да се изгуби, може да остане сам със себе си, може да постигне спокойствие,
може дори да умре. Мотиви, които се преплитат в „Норвежка гора“.
„
– Най-важното
е да не допуснеш да станеш нетърпелив.
Ето още един съвет, който мога да ти дам: не бъди нетърпелив, не се отчайвай и не
се напрягай прекалено дори проблемите да са така заплетени, че да не може нищо
да се направи, а започни да изтегляш своя нишка, докато стане лесно за
разплитане.“
Харесва
ми начинът, по който Мураками изгражда героите, ситуациите и сюжета, и който те
кара да се замислиш, да погледнеш на нещата от друга перспектива и да видиш
живота, през очите на Тору.
„ Както самата ти каза преди , двамата с нея трябва да се
спасяваме взаимно. Това е единственият начин всеки от нас да се спаси.“
 |
| Харуки Мураками |
И тъй от страница на страница – станахме приятели с този чудат японец Мураками – а и с неговия не по-малко чудат герой Тору Ватанабе.
Момче
с обикновен живот – с приятели, малко странни, но прекрасни – което е студент в
Токио и предпочита усамотението (по възможност с хубава книга – другата голяма
любов на Тору), той е влюбен в Наоко, красива, крехка и ранима млада жена.
Взаимната им любов е белязана от трагичната смърт на най-добрия им приятел
Кидзуки. След неговата смърт, Тору опитва да се адаптира към живота в колежа, а
Наоко се оттегля навътре в свой собствен мрачен свят. На Тору му предстоят многобройни срещи, сред които с
жизнената Мидори, чиято
светлинка, подобно на светулка, започва да огрява тъмнината в него и
освободената Рейко, която винаги има какво да те посъветва и която може да
свири на китарата си безспир.
„Никой не обича да бъде съвсем сам. Но не полагам особени
старания да се сприятелявам. Това е всичко. Просто ми е много неприятно, когато
ме разочароват."
След
края на последното изречение, човек се чувства някак странно. Все едно бродиш
из гората сам и не знаеш на къде да поемеш, макар пътят да е пред теб. Книгата
оставя много различни чувства и емоции. Аз със сигурност ще прочета и други
книги на Мураками, но тази наша първа среща няма да забравя дълго време, може
би никога.
Една
история за търсенето на себе си, за любовта и за живота (добър или лош), но и
история за смъртта и това, което остава след нея.
Празнота...
Автор: Темелина Трайкова
CONVERSATION