„Пътека през огън и лед“ – едно променящо живота приключение

„Колибрито винаги търси цветовете с най-сладкия нектар и така ни напомня да не спираме да се стремим към доброто в живота и красотата на всеки ден. Най-вероятно с това пътуване и аз се бях захванал с търсенето на по-доброто ми Аз.“
Всеки, който ме познава знае, че обичам книги за приключения. Истории, които ме карат да се пренеса на места, които може би никога няма да посетя и поне частично да усетя атмосферата им. След като прочетох „Жълтият плик“ подлудих приятелите си, като им разказвах с подробности за смелостта на Ким Динан да зареже всичко и да тръгне да обикаля света. Толкова бях впечатлен. Но оттогава не бях попадал на друга подобна книга, която да ме развълнува по същия начин.

Но най-накрая и това стана.

„Пътека през огън и лед“ на пътешественика Петър Ванев успя да ми подейства много мотивиращо и вдъхновяващо, като за пореден път ми показа, че човешкият дух и сила са безгранични.

Историята на Петър е подобна на тази на Ким. Той е влязъл в руслото на работното време от 9 до 5. Живее в Англия, но въпреки че е доволен от това свое житейско решение, усеща, че ежедневието му е еднакво и всеки ден си прилича с предния. Така се появява и поривът за някаква промяна, и за това да излезе от зоната си на комфорт. Както сам споделя в книгата си, Петър винаги е обичал да чете книги и да гледа филми за приключения. И така един ден попада на филма  „Моето приключение в дивото" по едноименния роман на Черил Стрейд. Филмът му разкрива красотата на Тихоокеанския хребетен път - планински преход от границата на Мексико до границата на Канада, минаващ през Калифорния, Орегон и Вашингтон. Петър се окрилява от идеята един ден и той да премине по този маршрут.
За щастие това не остава само и единствено идея. През 2017 самият той поема по този път с дължина от 4240 км – без особена физическа и психическа подготовка, воден единствено от желанието да предизвика себе си, да кали духа си и да изживее едно приключение, което ще промени живота му.

Книгата изключително много ми хареса. Петър ни въвлича в едно приключение, което всеки ден ти носи нещо различно. По дългата пътека от огън и лед има всичко – смях, сълзи, страх, огромни дози адреналин, различни климатични условия. Има всякакви хора, всеки със своя история и минало, но всички заедно устремени към една цел. По пътеката, която извъврявава Петър, могат да се видят различни нюанси както на природата, така и на човешките взаимоотношения. Как за тези 5 месеца както нашият разказвач, така и неговите спътници се променят. Как условията на които са подложени изкарват у всеки различни качества от характера му. Тази пътека може да се сравни и с пътеката на живота – някои стигат до края, други се отказват при първата пречка, трети пък я изминават по друг, бих казал „тарикатлъшки“, начин. Това се оказа едно пътуване, което не е просто планински турзиъм, а едно училище. Духовно и морално.
Харесаха ми описанията на природата, които прави Петър. Много от нещата ги потърсих в интернет, за да се потопя още повече в историята и да вляза изцяло във филма, в който ме вкара първият българин, който е изминал това разстояние.

Друго нещо, което ми направи много добро впечатление при Петър бе негова воля и дисциплина. Типично по български той не си позволи дргите да му повлияят и измина тези 6 000 000 крачки до границата с Канада без да шикалкави. Пеша, във всякакви климатични условия, без превози до определени точки. Без минаване по по-лесни маршрути. Тук с него си приличаме – или правим нещо както трябва или по-добре изобщо да не го правим. По този начин той остана верен както на своята мисия, така и на себе си.
Най-много от цялата книга обаче ми хареса начинът по който Петър Ванев ми разказа своята история. Сякаш бяхме седнали на по бира и той ми говореше за всички неща през които бе минал. Сякаш бяхме стари приятели, които просто не са се виждали отдавна. Това определено е плюс, защото заедно с него преживях и самотните му мигове, и възхищенията му от природата, от трепетите му в отношенията както с всички негови спътници, така и с по-специалните. Хареса ми, че и няма излишно филосостване и превземане от негова страна. Дори за финала на своето приключение той говори емоциално, но и разумно.
За финалните метри той не говори с патос и не ни обяснява за заключенията за живота си до тук. Той е честен с нас – говори ни за чувството си за завършеност и вътрешно щастие. А след като преминеш заедно с Петър през тези 382 страници, на финала буквално се чувстваш щастлив и горд от него. Сякаш се познавате лично.

На всички любители на този жанр препоръчвам да прочетат „Пътека през огън и лед“. Сяматам, че хем ще ви е интересно и ще научите нещо ново, хем ще изживеете приключението, колкото и иронично да звучи, без да мърдате от дивана.

Снимки: Петър Ванев

CONVERSATION