Book Adventure Club

„Коя кафява лисица скочи изневиделица върху ленивите кучета?“

Том Ханкс е любим актьор на поколения и не мисля, че има някой човек, който не е гледал поне един негов филм. Знаем, че на големия екран той е брилянтен, затова ми беше любопитно как се е справил с писането. „Рядък модел: няколко разказа“ стои в нас от доста време, но най-накрая стигнах до нея и се потопих в света на големия актьор. Свят изпълнен с искрени герои, любопитни случки и пишещи машини.

„Рядък модел“ е сборник от 17 чудесни разказа, за чието написване Том Ханкс е   насърчен от Нора Ефрон, с която той си сътрудничи в романтичната комедия от 1993 г. „Безсъници в Сиатъл“.  Обединяваща нишка в сборника са пишещите машини. Ханкс е страстен колекционер и притежава над 150, но не е написал разказите си на тях. Машините са както герои в разказите, така и метафора за доста неща. В един момент са средство да се свържеш с Дядо Коледа, в следващия са средство да променяш света.

Аз харесах разказите на Том Ханкс. Написани са без претенция, изключително леки и разтоварващи. Някои дори бих ги нарекъл „сладки“. Историите, героите бяха много реални сякаш не са били в съзнанието на Ханкс, а той е стоял някъде и е наблюдавал случващото се около него.

За мен Том Ханкс определено може да създава атмосфера. Потапяше ме в света на историите си без проблем и усещах както емоциите на героите му, така и заобикалящата ги среда. Когато гореше камина и дървата пукаха в нея, ми ставаше топло и на мен. Когато някои от героите ни отиваха на война и аз бях с тях на бойното поле. Просто Том Ханкс знае как да ни заведе на мястото, което описва и го прави по един наистина добър начин.

Това, което ми допадна като идея е, че в даден момент в различни разкази имаше повтаряне на герои и се получи сякаш гледам сериал, който има своето развитие. Имаше си и вестникарска колонка, която се появяваше от време на време, за да ни покаже мнението на един журналист по важни за него теми.

При все голямото разнообразие от теми и герои, общото във всички разкази в книгата е чувството за хумор, носталгия по простотата в живота – не само по отношение на предметите на бита, но и на искрените, ясни отношения между хората. Очарователната атмосфера, която обгръща читателя във всеки разказ, надали може да се припише на късмета на начинаещия. Тя е плод на един много интелигентен и наблюдателен ум, на сърдечна, открита и чувствителна душа.

Аз като един не много голям фен на разказите определено мога да кажа, че тези ми бяха интересни, но нещо не им достигна да сложа сборника в графа "любими". Но определено смятам, че Том Ханкс може да пише и то поради простата причина, че не се взима на сериозно.