„Трифена” - исторически роман с приключенски дух
„Само глупците не се страхуват от жени с тайни.“
Доста време ми отне да прочета „Трифена“, защото последния месец беше много натоварен от лични и работни задачи. Но новият роман на Костадина Костова ми беше верен спътник в тези задачи и ги правеше много по-вълнуващи, защото „Трифена“ за мен е точно това – вълнуващ исторически роман, който има приключенски дух и автентичност.
С втората си книга Костадина Костова надгражда своя дебют „Трето царство“ и го прави по един страхотен начин. „Трифена“ има всичко, което ми харесва в един роман – динамика, интересна история, герои, които ти въздействат и постоянни обрати, които те карат да останеш до финала.
В книгата се запознаваме с Антония Трифена - понтийска принцеса, в чиито жили тече римска кръв и бунт срещу Рим. Поколение след поколение предците ѝ се подчиняват на онези, яхнали света от седемте хълма. Императорът нарежда и всички изпълняват. Но Антония отказва да е просто разменна монета, похарчена от Рим.
Пътят към свободата й минава през Тракия, земя на високи планини и диви племена, на богове и древни ритуали с аромат на вино. Потомката на Марк Антоний е тук, за да се венчае за наследника на одрисите, но никой не подозира, че планът й е да избяга. Въпросът е: може ли да избяга от себе си?
Това, което най-много ми хареса в „Трифена“ е динамиката на всичко, което се случва в книгата. Още с първите страници си въвлечен в света на Антония, нейните мисли, планове. Още в първите страници има няколко ситуации, които те карат да се чудиш какво ще стане с главните герои и дали в стила на „Игра на тронове“ няма да имаме първата жертва сред тях по бързата процедура.
И като споменах „Игра на тронове“ смело мога да кажа, че „Трифена“ ми напомни на поредицата. Историята на Антония, предателствата, които я сполетяват, схемите на които става жертва или е част от тях, лъжливите самоличности, убийствата, битките, могат да се четат точно като книгите на Джордж Р. Р. Мартин. Романът на Костадина Костова носи подобно напрежение и има доста подобна атмосфера. Поне за мен. И това много ми хареса.
 |
| Костадина Костова Снимка: Невена Рикова |
И въпреки че в романа има една по-мудна част от към действие, всичко много умело се компенсира от многото обрати, които я последваха. Имаше някои, които предусещах и просто се чудех кога и как ще бъдат разкрити. Имаше и други, които ми дойдоха като гръм от ясно небе, което ми хареса доста. Финалът на романа също е много по мой вкус и ми допадна.
Стилът на писане на Костадина Костова и тук се е запазил красив, удрящ директно в сърцето. Цялата книга е осеяна с цитати, които наистина са точно в целта и определено, ако сте от хората, които подчертават мисли в своите книги, очаквайте да е доста нашарена на финала.
Но най-силно ми хареса образа на самата Антония Трифена. Противоречив герой, който в дадени моменти определено не е положителен. Аз лично я харесах като характер, действия и въпреки че на моменти е доста по-емоционално действаща и прави глупости заради това, отново на финала бих казал, че виках за нея и се надявах нещата да се наредят както тя ги вижда.
В обобщение само ще кажа, че скоро няма да спра да препоръчвам „Трифена“. Това е роман, който няма да ви остави безразлични до самия край и ще ви накара да искате още, и още от историята на Антония Трифена. А кой знае… може и да има?
Автор: Любен Спасов
